![Всичко от начало [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/4/vsichko-ot-nachalo-bg-download.jpg)
Всичко от начало [bg]
- Автор: Гринлэнд Колин
- Серия: Изобилие [bg] #1
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-070-1
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Всичко от начало [bg]». Краткое содержание книги:
Той се разгорещи.
— Точно това ти казвам и аз! Няма нужда да работиш!
— Не, Рико. Това пък ти казвам аз. Ако няма работа за мен, няма да дойда. А сега си тръгвам. Само гледай. Тръгвам си.
Стигнахме до компромис. Керванът се събираше в Селуция. Ако след месец отидех там, щеше да ме вземе на работа.
МИСЛЕХ, ЧЕ СТЕ БИЛА ВЛЮБЕНА В НЕГО.
О, аз съм противоречива в любовта, Алис.
Може да се каже, че бях влюбена в „Шареният папагал“. Той определено засенчваше „Тлъста уста“. Не исках да показвам на Трикарико колко ми е трудно да се върна на оная бракувана щайга за руда. На „Тлъста уста“ изобщо нямаше тоалетна, само химически клозет и отвратителна стара вакуумна мивка. Капитан Франк не разбираше от хигиена. Или не, всъщност, струва ми се, че разбираше, но не виждаше смисъл в нея. Нали после пак ще се изцапаш.
В „Тлъста уста“ се бяха натрупали боклуци от десет години. Даже повече! Някои беше домъкнал от предишния си кораб. Някои бяха части от предишния му кораб.
Ще ти кажа как беше. Сгъваш няколко огромни листа нарязано свръхлеко фолио, като окастряш парчетата, оръфани от силикояди. Поставяш вързопите между крачетата на деветнайсет сгъваеми носилки, които вече не могат да се сгъват, и откриваш деветнайсет табли с резервни части, целите омазани в старо черно машинно масло. Може да са здрави, може и да не са. Трябва да преместиш няколко коша със стъклена вата и виждаш, че в тях няма нищо, освен самата стъклена вата, искам да кажа. Така че поставяш резервните части вътре. Чак тогава се отваря място за ужасно обемния кварцов парадоксов стабилизатор „Марклон“ 7ДД, който си купила на безценица. Ако му разглобиш няколко от ръчките, разбира се. Винаги можеш пак да ги монтираш. Преди да го продадеш.
Нали се сещаш кой трябваше да разглобява ръчките на парадоксовия стабилизатор?
И после бързо пак да ги монтира на някоя станция, на която сме изхарчили ремонтния си кредит. И след това да го избута по тесен канал от работилницата и през трийсет метра вакуум в трюма на клиент, който сякаш всеки момент може да реши да се откаже от сделката и вместо това да те изяде?
Не че капитан Франк го мързеше. Иначе кипеше от енергия, когато търсеше боклуци, събираше ги й се жалваше от тях. Просто мразеше да се разделя с каквото и да е. Мразеше. И без това беше в лошо настроение. Сменяше си козината. Навсякъде имаше кичури косми, които се завираха в кабината и задръстваха вентилаторите. Не бях доизчистила след последния полет.
КАКВО СЕ СЛУЧИ С КАПИТАН ФРАНК?
Ами, не му разказах за „Шареният папагал“ и Трикарико, но се басирам, че по някакъв начин е научил. Сигурно защото постоянно се обаждах на „Папагала“.
Датата на заминаването се отложила, каза ми Трикарико, после още веднъж. Това си било ритуал, така ми обясни. Дежурният екипаж се грижел за кораба, докато собствениците и офицерите участвали в съответните церемонии. Всяка делегация канела другите делегации на безброй пищни приеми и вечери, така че членовете на кервана да се опознаели помежду си.
— Това е тъпо — казах аз. — Нали и без това фраските командват парада?
— Разбира се — ухили се Трикарико. — Точно затова е толкова смешно.
Защото според него, „Шареният папагал“ участвал в кервана само заради славата. По време на приемите собствениците и офицерите му били в центъра на вниманието. Освен това Мелиса мразела да бърза. Товарът им нямало да се развали, нито пък търсенето щяло да намалее.
„Шареният папагал“ превозваше само стоки, чиито цени бяха обратнопропорционални на размера им: наркотици, скъпоценни камъни, някои законни пътеводителни кубове. Обаче не всичко беше законно. Успяваха да крият много товари от всякакви проверки, освен от най-съвършените скенери, и включваха подкупите в счетоводните си книги като разходи. Разходите на семейство Мандебра са много големи.
За разлика от тези на капитан Франк. Договорът ми с него изтичаше след месец. Все още се надявах, че керванът ще се забави дотогава, казвах си, че ще е по-лесно да си тръгна, когато изтече срокът ми.