Черното копие и сянката на Властелина [bg]

-Дай ни три дни срок - успокои го Келаст. - И не се отчайвай! Мисля, че дорвагите ще разрешат тази загадка.

-Но как... - започна Фолко.

-Остави това на нас! - прекъсна го Келаст. - Нямаме нужда от много време, не сме свикнали да внимаваме излишно в голяма работа.

И той безшумно изчезна в нощта - нито една клонка не се помръдна, нито седна съчка не пукна. Дорвагът се разтвори в тъмнината, потъна в нея, като гмурец в непрогледна вода... На приятелите им оставаше само да чакат.

Но това очакване по никакъв начин не можеше да бъде наречено еднообразно. Те се приближаваха към границите на Областта на Олмер, напускаха Цитаделата му. Все по-тясно ги обкръжаваха засега още невисоки, обрасли с гора планини. Селищата станаха по-малко, но пътят беше добре утъпкан и ханове все още се срещаха. На третия ден, когато трябваше да се появи Келаст, Отон заповяда на отряда да се събере преди напускането на бивака.

Воините седнаха в голям полукръг на края на гората, където бяха прекарали нощта, защото по неизвестна причина през последните дни Отон избягваше да нощува под покрив, пък и хора по хановете имаше доста. Всичко стихна, само в короните, вече едва забележимо докоснати от жълтото, подсвиркваше вятърът.

Отон говореше за целта на похода. Говореше жестоко и правдиво, без да скрива предстоящите велики трудове и изпитания. Той нищо не прибави към вече известното на приятелите за Дома на Високия и за Пътеката на съцветията. Затова пък за простиращите се между тях страни и земи той каза много нови неща.

-За да може да стигне Господарят до Дома на Високия, на нас ни предстои да му разчистим пътя, да не оставим никакви препятствия, които можем да отстраним със свои сили. Там, на Пътеката на съцветията, се събират владенията на много сили на Изтока, които не се подчиняват на разума и не са достъпни на внушения. Някъде из онези краища се простира и западната граница на могъщите и безжалостни елфи, нашите смъртни врагове. С магьосническата си хитрост те, разбира се, ще се опитат да попречат на Господаря. Нашата задача е да ги удържим. След тях са Черните джуджета, които, да не се обидят нашите другари от техния народ, са встъпили в противоестествен съюз с елфите от Изтока. Мощта им е велика, те са неудържими в сражение, затова няма да щурмуваме непристъпните стени на Черния замък, препречващ брода през Хоар. Там трябва да се действа с хитрост. Но онези джуджета, които са се настанили в близките предели на Дома на Високия, трябва да бъдат прогонени - иначе няма да се доберем до тайната. Но нреди всичко ще ни се наложи да се сблъскаме с Нощната господарка. Тя управлява с камшик от страх племената и не допуска никого в своите владения. Движените от нея обезумели армии покоряват все нови и нови земи. Ще ни се наложи да се изправим срещу слуги, които ще се опитат да ни преградят пътя и разчитам на всички вас да не се огънете. Сега Господарят не може да изпрати тук голяма войска, което е добре, защото тези племена трябва да станат наши съюзници в борбата с елфите. Трябва покорените от Нощната господарка да станат наши приятели. Това е трудна работа, но такава е заповедта на Господаря. Той има намерение да срази Нощната господарка на връщане от Дома на Високия, а затова трябва да научим за нея колкото се може повече. Още много неща каза Отон: