Игра на духове [bg]

Сансъм кимна.

- По останките на Клаудия нямаше следи от занемареност. Починала от естествени причини: сепсис заради травма на крака - дълбока порезна рана, стигаща чак до костта. Аутопсията показа, че с правилно лечение е можела да бъде спасена, но очевидно не е имало такова. Полицията имаше какви ли не теории. Предполагаха, че може да е получила някаква криза и да е избягала от всичко. Случва се по-често, отколкото си мислим. Онези хора, които живеят по улиците и спят под мостовете, не всичките са забравени. Някои ги търсят приятели, семейства, но те са прекалено отнесени, за да го разберат. Когато умрат, телата им си остават така, докато някой не ги намери, или ги погребват тези, които са били с тях в самия край. Ала Клаудия не беше такава. Тя беше най-уравновесеният човек, когото познавам. Не беше скучна или безлична - поне за мен. Но ако беше усетила, че нещо не е наред, че има някакъв физически или психичен проблем, щеше да спомене за него или да потърси помощ. Знам, че тези неща стават без предупреждение и може би се заблуждавам, като си мисля, че тя е различна, защото е моя, но тази теория никога не ми е звучала достоверно.

Паркър си спомни какво му бе разказала Майка за Майк Маккинън и неговото изчезване. Характерът му изглеждаше поразително сходен с този на Клаудия Сансъм.

- А какво мислеше Еклънд?

- Той също не вярваше в тази хипотеза.

- А имаше ли друга?

- Да. Той винаги е бил откровен с мен. Смяташе, че Клаудия е била отвлечена. Някои от следователите бяха съгласни с него. Сега, когато намериха тялото, изглежда, са били прави.

В гласа му нямаше емоция. Вероятно това беше единственият начин да говори по темата. Паркър не му каза, че вече се е свързал с Дона Хол. Искаше да чуе неговата версия за събитията.

- Клаудия беше увита в найлон, но иначе беше гола - продължи Сансъм. - Не откриха друга ДНК, освен нейната собствена. Нищичко. Ако е била заровена от бездомници, нямаше да са толкова предпазливи. Щяха да оставят следи. Така каза Еклънд.

- А каза ли, че ще продължи да разследва случая?

- Обеща да го държи под око, но обясни, че сега, когато полицията разполага с тяло, тя има най-голям потенциал да го разнищи.

- Дали ли са знак, че ще ви върнат тленните останки?

Сансъм отклони поглед.

- След един-два дни. Ще я кремирам. Не искам да се вдига шум.

Той вдигна очи към Паркър. Погледът му беше мек.

- Знаете ли, някои хора още си мислят, че аз съм го сторил. Че някак си съм направил така, щото жена ми да изчезне, а после съм я изровил отново. Затова работя за себе си. Никоя агенция за имоти няма да ме наеме. Дори правя много сделки в щата. Обикновено работя за богати купувачи, търсещи имоти в Европа. Те не знаят кой съм или не им пука, стига да получат имота, който искат, на добра цена. Някои от съседите ми даже ясно показаха, че биха предпочели да продам къщата и да напусна града, но аз не можех да си тръгна. Щеше да изглежда така, сякаш се признавам за виновен, а аз знаех, че не съм сторил нищо лошо. А и ако бях напуснал къщата, как щеше да ме намери Клаудия, ако ме потърсеше?