![Драконът на Арканите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/6/drakont-na-arkanite-bg-download.jpg)
Драконът на Арканите [bg]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Остриетата на Кардинала #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: „Litus“
- ISBN: 978-619-209-010-4
- Переводчик: Георги Цанков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконът на Арканите [bg]». Краткое содержание книги:
— Преди за малко да ме предадете в жертва, заедно с хората ми, на драките, които ви преследваха, искате да кажете.
— Бях в безнадеждно положение, капитане. Трябваше на всяка цена да се отърва от тези драки и най-вече от техния магьосник. Наистина, използвах ви. Но това беше за общото благо, повярвайте ми — тъй като притежавах сведения, които трябваше да предам колкото може по-бързо на папата и на Пазителите — Алесандра нервно изпи виното си и се опита да си възвърне спокойствието. — Впрочем не смятам, че съм била неблагодарница. Без мен щяхте ли да плените Алхимика от Сенките?
— Права сте. Всъщност кой е този дракон? И каква цел преследваше? Вече не вярвам, че амбицията му е била да отвлече кралицата. Не вярвам също, че е действал сам.
Красивата Италианка продължително впери поглед в Ла Фарг, а през това време размишляваше. След като взе решение, тя запита:
— Какво знаете за Арканите, капитане?
Хванат натясно, той не отговори. Тогава тя го повлече към съседната стая.
— Елате.
Близо до леглото с колоните имаше голяма клетка. Затворените там дракончета се оживиха веднага щом господарката им влезе, обаче тя не им обърна никакво внимание. От този момент Сцила и Харибда започнаха ревниво да дебнат движенията на капитан Ла Фарг.
— Вижте — рече Италианката и посочи към малка кръгла масичка.
Върху нея бяха подредени карти таро, редом до мастилница и перо. Повечето от тях бяха наименувани, покрити със странни надписи. Ла Фарг се наведе. Бяха великолепни и носеха показателни имена, но той не разпозна нито една от тях.
— Това са двайсет и двата големи аркана на карти таро — обясни му Алесандра. — На драконово таро всъщност.
Погледът на капитана галеше картите.
— Тъкачката — четеше той. — Благородника с Гарвана, Пазителката, Слепия миниатюрист, Астролога, Влюбената куртизанка…
— Това таро се използва за магии.
— … Коронования ересиарх, Архитекта, Безпаметния крадец…
— Служи и за предсказване на бъдещето. Но не само.
— … Учителя по фехтовка, Госпожицата от кулата, Убиеца, Неподвижния поклонник…
— Впрочем по съвсем други причини ни интересуват тези аркани. Или тези остриета, както още ги наричат.
Алхимика от Сенките?
— Какво ще рече това? — запита Ла Фарг и сложи пръст върху последната карта.
— Арканите са ложа на Черния нокът — обясни Италианката. — Всичките са дракони и всеки носи бойното си име, което отговаря на определен голям аркан от драконовото таро. Алхимика беше един от тях, както и драконът, който ме отвлече, с него вие се сражавахте, за да ме спасите.
— Кой беше той?
— Миниатюриста.
— Значи този — рече капитанът и посочи картата на Слепия миниатюрист върху масата.
— Да — отговори Алесандра, докато Ла Фарг отново разглеждаше разстланите карти.
— Ако големите аркани са двайсет и два, това означава…
— … че ложата на Арканите наброява точно толкова членове ли? Съмнявам се. В интерес на истината, не зная. Дори и да са само десетина…
— Но какви са те всъщност?
— Повечето са новородени дракони. Те са амбициозни, способни, предпазливи, решени на всичко и страховити. Странят от останалите ложи на Черния нокът. Предполагам, че се отчитат пред Първата ложа, но разполагат с огромна свобода. Всъщност струва ми се, че се подчиняват само на себе си.
— Това никак не подхожда на правилата в Черния нокът…
— Така е. Обаче вероятно успехите им защитават Арканите.
— Какви успехи?
— Зная, че всички се кланят само на преуспелите. Изглежда, Арканите са малко или много свързани с най-ужасните драми и с най-лошите обрати, които Франция преживя напоследък.
— Като например неуспеха на обсадата при Ла Рошел — предположи Ла Фарг с горчивина.
— Да. Или като убийството на крал Анри.
Слисан, старият капитан погледна към Италианката. Мисълта, че тя може би се шегува, му мина през ума, но лицето на красивата Алесандра остана като изваяно от мрамор.
— Арканите са в огромна опасност — обяви Ересиарха, като се отстрани от прозореца в оръжейния кабинет. — Старите господари на Черния нокът, които никак не ни обичат, вече нямат никакво намерение да ни прощават каквото и да било. Нашите противници са многобройни и могъщи. Те се надяват за по-малко от месец да ни погубят…
Благородника не каза нищо, затова драконът продължи:
— Съветът на Първата ложа скоро ще вземе решение, но благодарение на моите шпиони зная, че нещата вече са предопределени. Нашата ложа ще бъде разпусната. Ако не се подчиним, ще бъдем осъдени и прогонени без надежда за снизхождение.