Драконите на изгубената звезда [bg]

— Гледай ти, ами че аз мога да се покатеря по такава стена, дори ако единият ми крак е завързан зад гърба — възкликна Тас.

Идеята все пак не му се стори особено добра и в крайна сметка реши да използва и двата си крака. Нямаше да му бъде удобно да се катери и едновременно с това да носи лампата, така че я остави на писалището, като предвидливо духна пламъка, за да не стане случаен пожар. Отново се напъха в комина и почти веднага откри удобно място, откъдето да започне изкачването.

Беше се изкачил съвсем малко нагоре — катеренето се оказа бавна работа, понеже от време на време трябваше да спира и да чисти полепналата по очите си мръсотия, — когато под него се разнесоха гласове. Кендерът мигом замръзна и се прилепи като паяк към стената от страх с мърдането си да не предизвика лавина от сажди, които да се посипят в огнището долу. Малко възмутено си помисли, че ако не друго, Даламар можеше да употреби поне малко магия, за да си почисти комините.

Гласовете говореха високо и разгорещено:

— Казвам ти, Маджере, историята ти няма никакъв смисъл! Според всичко, което знаем, е трябвало да видиш миналото да протича край теб като огромна река. По мое мнение просто си объркал заклинанието.

— А пък аз ти казвам, Даламар, че макар и да нямам прехвалените ти умения в магията, не съм обърквал никакво заклинание. Миналото не беше там и всичко се обърква от момента, в който Тас е трябвало да умре.

— От онова, което съм чел в дневника на Рейстлин, излиза, че смъртта на кендера би била просто капка в огромния океан на времето и не би могла да измени хода му по какъвто и да било начин.

— За четиринадесети път ти повтарям: фактът, че Хаос е имал нещо общо с това събитие, променя всичко. Така смъртта на кендера става жизненоважна. Ами бъдещето, което твърди, че е посещавал? Бъдеще, в което всичко е било съвсем различно!

— Ха! Колко си лековерен, Маджере! Кендерът е чисто и просто един лъжльо. Измислил си е всичко. Къде е този проклет свитък? Там е обяснено всичко. Знам, че беше някъде тук. Погледни в онзи шкаф.

Напълно разбираемо, Тасълхоф бе изключително раздразнен да открие, че го наричат лъжльо. Обмисли възможността да се спусне долу и хубаво да им се скара, но тутакси си даде сметка, че по този начин щеше да му бъде малко трудно да обясни факта, че през цялото време е бил в комина. Така че запази тишина.

— Ще ми бъде от полза, ако знам какво точно търсим.

— Свитък! Предполагам, че ще го познаеш, щом го видиш.

— Просто намерете проклетото нещо — измърмори Тас. Висенето на стената страшно го изморяваше. Ръцете започваха да го болят, а краката му да треперят и се страхуваше, че едва ли ще издържи още дълго.