Обречена на ранен гроб [bg]

Направих го, отваряйки крака и извивайки се, за да посрещна неговия пръв тласък. О, Боже, бях забравила как Боунс ме разтягаше, когато не съм свикнала с него. Твърдата му плът се притисна в стените ми, изпълвайки ме толкова дълбоко, че почувствах сълзи в очите си. Да. Да. Нуждаех се от теб по този начин.

— По-силно.

Простенах, когато той започна да се движи нежно в мен, но не се нуждаех от нежност. Исках това, което знаех, че е скрил зад желанието си да бъде внимателен. Той се задвижи с повече сила, целувайки ме е отворени очи. Аз също не затворих моите. Желанието ми да виждам лицето му, докато той беше в мен, ме победи. Сграбчих косата му, преплетох погледа му е моя и го целунах, докато не се наложи да си поема дъх.

— Мога да усетя вкуса си по устните ти — изрекох задъхано. — Искам и ти да усетиш себе си от моите. Искам да те смуча, поглъщайки, когато свършиш…

— Спри да говориш така, или ще свърша веднага. — Той сграбчи бедрата ми, притискайки ме още по-силно. Беше близо. Усещах го в начина, по който ме държеше и в тези буйни, премерени тласъци, които ме опустошаваха от страст. Близостта му до оргазъм ме изпълни с еротични намерения и е желание да го докарам до ръба.

Притиснах се към него, простенвайки колко хубаво се чувствам.

— Още. Вземи ме по-силно.

Той освободи своите задръжки, оставайки ме задъхана от ослепяващата концентрация от усещания. Болеше по най-сладкия начин, карайки ме да се притискам към него, дори когато проплаквах от неговите груби, бързи удари. Когато достигна върха, ме хвърли срещу рамката на леглото и извика с възторг, потръпвайки с цялото си тяло. Аз се прилепих към него, също треперейки, е толкова силно биещо сърце, че щеше да експлодира.

След няколко секунди Боунс ме откъсна от себе си и от рамката на леглото, поставяйки ме отново на леглото.

— По дяволите, котенце, добре ли си?

Ако още не бях задъхана, неговата тревога за предполагаемото ми нараняване, щеше да ме накара да се смея.

— Ела тук.

Придърпахте, докато не беше отново върху мен. Той балансираше тежестта си, свободната му ръка галеше главата ми, а аз се придвижих надолу, за да засмуча зърното му.

Имаше вкус на сол, но това беше сигурно заради потта ми. Ръката ми се зарови в косата му, когато ме притисна по близо, а от гърлото му се изтръгна един дълбок стон.

— Ще бъда по нежен този път, но имам нужда от теб отново.

Захапах го, усещайки трепета му. Да, това му харесваше. На мен също, а точно сега не можех да спра да го вкусвам или докосвам.

— Не бъди нежен. Обичам, когато изгубиш контрол. Искам пак да го изгубиш.

Плъзнах се по-надолу, вкусвайки частта от него, която беше солена не от пот. Устните ми го обгърнаха, поемайки го в устата ми, докато не я изпълни, простенвайки, когато той се раздвижи напред-назад.