Обречена на ранен гроб [bg]

Электронная книга - «Обречена на ранен гроб [bg]». Краткое содержание книги:

Откакто полувампирът Кат Кроуфийлд и немъртвият й любим Боунс са се срещнали, преди шест години, те са се били срещу свирепите немъртви и са се изправяли срещу отмъстителни Мастър вампир. Сега решават, че е време за почивка, но надеждите им за перфектната ваканция в Париж се провалят, когато Кат се събужда ужасена една нощ. Тя е получила видение за вампир, наречен Грегор, който е по-силен от Боунс и има връзка с нейното минало, за която дори и самата Кат не знае. Грегор вярва, че Кат е негова и не би се спрял пред нищо, за да я получи. Когато битката между вампира, който я преследва в кошмарите й и този, който държи сърцето й започва, само Кат може да разруши захвата на Грегор върху нея. Тя ще се нуждае от всички сили, които може да призове, за да сломи най-лошия вампир, срещу който някога се е изправяла… Дори ако тези сили я докарат до ранен гроб.

Перейти на страницу:

Боунс не каза другата, очевидна дума: Отново.

По дяволите. Ако се появи дупка в земята, с удоволствие бих изпълзяла в нея. Спейд е прав, ти си идиотка. Пълна идиотка.

Мисленото ми самобичуване, трябва да е стигнало до него, защото каза.

— Не си идиотка. Чарлз ми каза, че той те е въвлякъл в това, макар че той би трябвало да знае по-добре от всички други. Все пак, той казваше, че да се опитвам да примамя Грегор сам е прекалено рисковано, затова не му казах за това.

— Трябва да ме мразиш — казах със стон. — Стават два пъти. Прецаках нещата, докато мислех, че помагам.

Веждата му се изви нагоре.

— Всъщност три. Също така ме стави и замина с Дон, мислейки, че ми помагаш. Смятах, че всичко това показва липсата ти на уважение към мен, защото не ме оставяш да водя собствените си битки, но разбрах, че ти не можеш да се спреш. Просто си такава. Никога няма да седиш и да чакаш резултата на битка, в която участва някой, който обичаш, без да се хвърлиш в мелето, без значение колко обещаваш да се промениш.

Да кажа, че съжалявам, щеше да е безполезно. Повече от безполезно — обидно, имайки предвид всичко, което се беше случило. Затова направих единственото нещо, което можех, за да покажа колко ми се иска нещата да са различни. Отдръпнах щитовете си, отваряйки ума си, за да оставя Боунс да чуе всичко, което чувствах, разточвайки се от всички неща, които по принцип използвам, за да дам разумно обяснение за действията си.

Той затвори очите си. Тръпка премина през него, сякаш мислите ми го удряха като физическа вълна. Веднъж освободени от плътното ограничение, с което ги държах, всичко се изля от мен, с дълго крити емоции, излизайки на повърхността.

— Котенце — прошепна той.

— Просто исках да знаеш, че разбирам. — Буцата в гърлото ми ми пречеше да говоря. — Ти даде най-доброто от себе си, Боунс. Аз провалих нещата.

Очите му се отвориха.

— Не. Моето настояване да се оправя с Грегор сам костваше нашата раздяла. Можех да ти кажа, че е капан, преди да те вкарам в онази паник стая. Можех да ти кажа за Ню Орлиънс и да те накарам да вземеш тези хапчета, за да не може Грегор да го научи от сънищата ти. Но исках да се справя с всичко сам. Моята гордост и моята ревност ни разделиха. Всяка грешка, която си правила с мен, Котенце, направих и аз с теб, но не ми се говори повече за това. Не ми се говори изобщо.

Той разкопча ципа си и аз премигнах с шок.

— След всичко това, още искаш да спиш с мен?

Боунс се измъкна от панталоните си. Нямаше нищо под тях, както обикновено.

— След всичко това, още те обичам.

Това ме изуми. След това казах първите думи, които ми дойдоха на ум.

— Трябва да си полудял.

Той се засмя тихо и иронично.

— Влюбих се в теб заради твоята необмислена смелост на първо място. Въпреки че същото това нещо ме побърква сега, може би нямаше да те обичам, ако беше различна.

Исках толкова много да повярвам, че любовта може да победи всичко. Че аз и Боунс можехме да наредим нещата базирайки се само на чисти чувства, но животът не беше толкова лесен.

— Ако никой от нас не се промени — казах със свито сърце, — рано или късно, пак ще се отблъснем взаимно.

Той постави коляно на леглото.

— Права си, няма да се променим. Аз винаги ще искам да те защитавам, и ще ставам неразумно раздразнен, когато не мога. Ти винаги ще скачаш в огъня заради мен, без значение колко искам да стоиш в безопасност отстрани. Ще трябва постоянно да се борим с природите си, за да накараме нещата да работят. Искаш ли да рискуваш?

Когато започнах да излизам с Боунс преди шест години, знаех, че връзката с него ще ми разбие сърцето. Тя го направи, повече от веднъж и Боунс не ми даваше гаранция, че няма да се случи този път отново. Обаче, както и тогава, просто не можех да му устоя.

— Играта на сигурно е за страхливци — прошепнах.

Той се надвеси над леглото, целият изваяни мускули и бледа твърда плът. След това се наведе напред, отделяйки време да прокара устни от стомаха към шията ми. Зърната ми се втвърдиха, нужда се надигна в корема ми и аз се извих към него.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?