Кръвта на боговете [bg]

На третия ден съглашението беше записано и подпечата­но от тримата. Заедно те образуваха „Троен комитет за въд­воряване на ред в държавата“ - тромаво и грозно име, което би трябвало да скрие онова, което представляваше всъщност временен съюз между трима силни мъже, които се стремят да постигнат целите си. Октавиан нямаше илюзии относно това, но пък Марк Антоний никога не се бе проявявал като негов враг въпреки цялата си типично римска арогантност. Истин­ските му врагове обаче набираха сили с всеки ден и Октавиан се нуждаеше от власт и легиони, за да се справи с тях.

Последната част от съглашението стана причина за най- много спорове. Когато бе станал диктатор, Корнелий Сула бе въвел така наречените „проскрипции“ - списък на хора, заклеймени от държавата. Влизането в подобен списък оз­начаваше сигурна смърт, тъй като всеки гражданин можеше да изпълни присъдата и да донесе главата на заклеймения в замяна на част от имуществото му, докато останалото се раз­продаваше и парите влизаха в държавната хазна. Това беше много опасна власт. Октавиан чувстваше как тя го примамва още от самото начало и се мъчеше да й се противопостави. Единствените имена, които назова, бяха на останалите девет­найсет, които бяха участвали в убийството на Цезар в театъра на Помпей. Лепид и Марк Антоний добавиха своите жертви и Октавиан преглътна нервно, докато четеше имената на сена­тори, които познаваше добре. С това съглашение колегите му искаха да си уредят стари сметки.

Още два дни се разправяха за списъка, налагаха вето върху избора на другите поради лични причини и отново разглеж­дала списъка име по име. Накрая всичко беше приключено. Проскрипциите щяха да предизвикат хаос в Рим, но след разпродаването на имотите на тези хора Октавиан щеше да разполага със средствата, необходими му за построяването на флот и водене на война. Отново прочете списъка. Брут и Касий бяха на първо място. Изгочната половина от римските владения не се споменаваше никъде в съглашението. Щеше да изглежда като фантазия да си делят земите, докато те все още бяха в ръцете на врага. Въпреки всичко имаше взето решение. Касий и Брут, които някога бяха защитени от закон и амнистия, сега щяха да бъдат обявени за врагове на дър­жавата. Поставянето им в началото на списъка беше важна победа.

Шест дни след първото си стъпване на малкия остров Ок­тавиан отново беше тук. Марк Антоний и Лепид сияеха от постигнатото - отново бяха вкарани в играта благодарение на единствения, който имаше властта да го направи. Помежду им все още нямаше много доверие, но през дните на спорове бяха започнали да се уважават, макар и с неохота. Марк Антоний дишаше бавно и спокойно, докато гледаше как Октавиан под­печатва съглашението за гриумвирата, след което го подпечата със собствения си фамилен пръстен.