![Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/4/3/mechove-v-grada-antologiya-na-svremennoto-blgarsko-fentzi-bg-download.jpg)
Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]
- Автор: Майналовски Сибин, Мирчев Василь
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Екопрогрес“
- ISBN: 978-954-2970-25-5
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]». Краткое содержание книги:
Инкарнацията на тази огнена същност избухна в жесток и горещ като пустинен вятър смях, от който Уилям и Крум се отдръпнаха, за да се предпазят. А той сякаш беше всепоглъщащ. Двамата мъже видяха как сред лудешкия смях пламъците извлякоха живота от тялото и се понесоха нагоре. Съпътстваше ги писъкът на една обречена душа.
Полъхна хладният вечерен вятър и Крум разбра, че няма да бъде изпепелен на място. Обърна се към Уилям и въздъхна.
— Колко неочаквано… — каза англичанинът.
— Да, наистина — обади се непознат сух и тежък глас зад двамата. — Очаквах повече от вас.
Извъртяха се и погледите им срещнаха тежкия сив поглед на Безмълвния, когото бяха забравили. Лицето му беше изцяло скрито, освен леко проблясващите му очи.
— Мислех, че ще можете да се справите, и ви оставих. Но, уви, това беше грешка, славата ви е залъгваща. Сега не мога да измъкна нищо от него! — избухна непознатият. — Глупаци!
— Ей, нямаше как да знам, че е продал душата си и всеки момент може да го обсеби огнен дух! — отвърна ядосан Крум.
Той падна, спънат от възлестите корени, появили се изненадващо и вплели се в краката му. Удари главата си в земята.
— Остави — прошепна Уилям. — А твоето име? — отправи въпрос към непознатия и насили сетивата си, за да усети измама или опасност.
— Ха-ха-ха! Няма да стане така! — изкиска се. — Ще се срещнем пак.
Фигурата в сиво тръгна обратно по моста, по който дотича. Нищо — нито лъжа, нито заплаха. Този сив мъж беше интересна находка.
— Как си, Круме? — попита и докосна шапката си, за да я оправи.
— Направо чудничко! Двама маскирани идиоти в един ден. Този даже беше по-заядлив. Уфф! — отговори младежът, докато се изправяше и потъркваше тила си.
— Знаеш как стават нещата — съвсем скоро ще се срещнем отново и ще разберем каквото ни е нужно.
— Да, да, да! Хайде сега да се прибираме, че огладнях от толкова битки днес.
Качиха се на моста и вдигнаха саковете. Разказите отново започнаха. Улисани, не забелязаха скрития свидетел на битката, който потриваше новата си татуировка над китката.
Бързо се втурнаха по стълбището, след като чуха виковете. Горе, на третия етаж, където беше квартирата на Уилям, група от петима мъже с еднакво облекло бяха обградили една възрастна жена. Опитваха се да я накарат да замълчи, но тя викаше, кълнеше и псуваше силно като футболен запалянко. И се биеше също толкова настървено. Захапа ръката на единия нападател и тоя я пусна, одра втори и настъпи трети. Стреснати, те се зачудиха какво да правят. Окопитиха се и удариха бабата в хълбоците. Тя се строполи. Крум се опита да удари единия от тях, но онзи хвана ръката му и му приложи ключ. Стовари го на земята и погледна към Уилям. В този момент той вече беше подготвил нещо специално — издаде звук на границата на човешкото възприятие. Секунда по-късно от апартамента, чиято врата беше разбита, от съседните стаи и етажи се появиха големи групи хлебарки. Те се насочиха към петимата мъже. Крясъците им подсказваха каква болка усещаха. Избягаха надолу по стълбите като се опитваха да махнат насекомите от себе си. Нощта погълна фигурите и виковете им.
— Добре ли си, Наташа? — попита Уилям, като свести припадналата от шока хазяйка.
— Не, май са ми спукали ребро — каза притеснено жената с руски акцент.
— Да те заведем в болницата?
— О, не! Няма нужда, ще се оправя — заяви Наташа и започна да събира разпилените продукти, които беше донесла от магазина.
— Дай да ти помогнем — каза Крум и се наведе.
Уилям влезе в апартамента. Появи се след малко. Изглеждаше притеснен. Наташа си припяваше в кухнята, а Крум донесе багажа си.
— Не мога да си представя в какви условия живееш, след като видях всички тези хлебарки. Побиват ме тръпки.
— Няма значение. По-важното е, че са търсили нещо в моята стая. Не съм сигурен какво, но е добре, че не държа нищо важно у себе си.
— Дали знаят за предсказанието? — попита Крум.
— Нямам представа. Ще разберем скоро. Дано само да не е по трудния начин.
— Ще го мислим после, нека сега ядем — предложи младежът.
Уилям го изгледа накриво, поклати глава и махна с ръка да го последва. Подредиха разхвърляните вещи и когато Крум затвори вратата, откриха съобщение, издълбано на нея: „Времето ти изтича, Повелителю на зверовете“. Някой е знаел какво търси. Двамата гледаха изумени надписа.