![Достатъчно време за любов [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/1/9/dostatchno-vreme-za-lyubov-bg-download.jpg)
Достатъчно време за любов [bg]
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #24
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Квазар
- ISBN: 954-8826-33-X
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Достатъчно време за любов [bg]». Краткое содержание книги:
Годината е 4272 по григорианския календар, или 2053 от началото на Великата Диаспора на човешката раса.
Лазарус Лонг — човекът с много лица и имена, преживял повече от две хилядолетия , най-възрастният член на човешката раса — се завръща на планетата Секундус, за да умре. По най-простия начин — чрез отказ от поредното подмладяване. Но се намират хора, които не могат да позволят мъдростта му да бъде изгубена за човечеството. А и самия Лазурис има какво още да научи…
Явно и насъбралите се около палатката на търговеца — всички до един абсолютна измет, ако се съди по дрехите им и по липсата на лични прислужници — не изпитваха желание да купуват изложената върху масата стока.
Робите бяха млади мъж и жена. Той на вид беше в късна юношеска възраст, тя изглеждаше малко по-голяма, но като се има предвид, че жените на тази възраст съзряват по-рано, най-вероятно двамата бяха връстници. Може би по на около осемнайсет. На тази възраст, доколкото си спомням от собствената си младост, момчетата е добре да бъдат затваряни в бъчва и хранени през дупчицата, докато момичетата вече са готови за сватба.
Дълги мантии без ръкави се спускаха от раменете им — и аз знаех много добре какво е предназначението на тези дрехи: робите ще бъдат показвани само на потенциални купувачи, но не и на зяпачите. Мантиите показваха, че стоката е много ценна и няма да бъде продадена евтино.
Естествено, беше обявен датски търг, с начална цена десет хиляди благослева. Което се равнява на… Как мога да дефинирам в съвременни понятия стойността на парите отпреди няколко столетия на планета, отдалечена на стотици светлинни години? Да опитаме така: ако тези деца не притежаваха някакви свръхспособности, значи цената им бе завишена пет пъти; според финансовите новини във вестника, който бях прочел същата сутрин, здравите младежи от двата пола вървяха по хиляда благослева.
Случвало ли ти се е да се спреш пред магазин за дрехи и докато се усетиш — вече да си се озовал вътре? Не ти се е случвало, разбира се. Но на мен точно това ми се случи.
Всичко, което направих, беше да кажа на търговеца: „Добри човече, да не би да има някаква грешка? Или тези двамата притежават нещо специално, невидимо за очите?“
Просто проявих любопитство, Минерва — никога не съм възнамерявал да имам собствени роби или пък да нарушавам междупланетните норми с помощта на остатъка в кесията си. Беше ми интересно — защо струват толкова? Момичето не беше някаква изключителна красавица — не би могла да донесе голям приход, ако я купят за одалиска48. Момъкът дори не личеше да има добре развити мускули. Освен това двамата не си подхождаха. На родната ми планета тя би минала за италианка, а той — за швед.
Докато се усетя, се озовах в палатката. Съдейки по поведението на търговеца, бях първият потенциален купувач за деня. Моята сянка шепнеше в ухото ми: „Господарю, тази цена е твърде висока. Мога да ви отведа на място, където цените са нормални и удоволствието е гарантирано.“
„Млъкни, верни! — отвърнах. (Общоприетото обръщение към всички наемни прислужници беше «верни», макар че по-правилно би било да се намери дума с противоположното значение.) — Просто искам да си изясня каква е работата.“
Веднага след като спусна покривалото над входа, търговецът ми предложи стол и ми подаде напитка, докато ми говореше с лиричен тон: „О, добри и благородни господарю, колко ще бъда щастлив да отговоря на въпроса ви! Сега ще ви покажа истинско чудо на науката! Нещо, което би изумило дори боговете! Това ви го казва набожен човек, истински син на нашата Вечна църква, който не умее да лъже!“
Разбира се, роботърговец, който не умее да лъже, още не се е пръквал.
Междувременно младите хора продължаваха покорно да седят на масата, а верния ми шепнеше: „Не вярвайте нито на една негова дума, господарю! Момичето не е нищо особено, а аз мога да пребия трима като тоя боклук, без да прибягвам до тоягата; но агенцията няма да поиска повече от осемстотин за мен — и това е факт.“
Наредих му с жест да млъкне.
„Добри човече, къде е измамата тук?“
„Кълна се в честта на собствената си майка, тук няма измама, любезни сър! Ще повярвате ли, че тези са брат и сестра?“
Погледнах ги.
„Не.“
„А ще повярвате ли, че не само са брат и сестра, но и близнаци?“
„Не.“
„Ще повярвате ли, че са от един баща, от една майка и са излезли от една и съща утроба в един и същи час?“
„За утробата може и да повярвам — съгласих се аз. — Износени са от майка доброволка?“
„О, не! Абсолютно нормални родители. И все пак… тук е цялото чудо… — Той ме погледна в очите и каза с тих глас: — Въпреки всичко те могат да имат нормално потомство… защото тези близнаци не са роднини помежду си! Можете ли да го повярвате?“
48
Одалиска — наложница у някои източни народи. — Бел.прев.