Достатъчно време за любов [bg]
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #24
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Квазар
- ISBN: 954-8826-33-X
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Достатъчно време за любов [bg]». Краткое содержание книги:
Годината е 4272 по григорианския календар, или 2053 от началото на Великата Диаспора на човешката раса.
Лазарус Лонг — човекът с много лица и имена, преживял повече от две хилядолетия , най-възрастният член на човешката раса — се завръща на планетата Секундус, за да умре. По най-простия начин — чрез отказ от поредното подмладяване. Но се намират хора, които не могат да позволят мъдростта му да бъде изгубена за човечеството. А и самия Лазурис има какво още да научи…
Казах му, че мога да повярвам във всичко, включително и в загубата на лиценза му и обвиняването му в богохулство.
Усмивката на лицето му стана още по-широка и след като ме похвали за остроумието ми, той се поинтересува колко ще дам за тях, ако успее да докаже думите си. Разбира се, над десет хиляди — тази сума беше минималната. Да речем — петнайсет хиляди, които да изплатя до следващия ден на обяд. „Забрави, излитам утре сутринта“ — отвърнах аз и понечих да стана.
„Почакайте, моля ви! Виждам, че сте образован джентълмен, с дълбоки познания, пътувал по много места — сигурно ще позволите на покорния ви слуга да ви представи доказателството?“
Възнамерявах да си тръгна; измамите ме отегчават. Но той махна с ръка и младежите смъкнаха мантиите си, заемайки красиви пози. Момъкът — разкрачен, със скръстени пред гърдите ръце, момичето — с грациозната стойка, вероятно позната още от времето на Ева: едното коляно леко издадено напред, едната ръка — върху бедрото, другата — отпусната, гърдите — леко повдигнати. Изглеждаше почти красива, като се изключи изражението на досада върху лицето й — несъмнено беше заемала тази поза стотици пъти.
Но не това ме накара да се спра; нещо ме подразни. Хлапакът беше гол, разбира се, а момичето носеше пояс на целомъдрието. Знаеш ли какво е това нещо, Минерва?
— Да, Лазарус.
— Страшно неприятно. Казах му: „Свали проклетото нещо от детето! Веднага!“ Глупаво от моя страна; обикновено не се намесвам в каквото и да било, когато съм на чужда планета. Но това наистина беше отвратително.
„Разбира се, любезни сър; точно това възнамерявах да направя. Естрелита!“
Момичето му обърна гръб със същото изражение на досада върху лицето си. Търговецът застана между нея и момъка, така че последният да не може да види комбинацията, с която се отваря ключалката.
„Налага се да носи това нещо — заобяснява търговецът, — за да се защитава не само от всякаквите хулигани, но и от брат си — двамата спят на едно легло. Бихте ли повярвали, сър, като я гледате колко е зряла, че е девствена? Покажи на любезния господар, Трелита!“
С неизменната скука тя се зае да ми направи демонстрация. Според мен девствеността е напълно поправим недостатък, към който не изпитвам никакъв интерес. Наредих й с жест да спре и попитах търговеца дали тя умее да готви.
Той ме увери, че всеки главен готвач на Благословена може да й завиди, и понечи отново да й сложи металната пелена. „Я се успокой! — ядосано го спрях аз. — Никой не е тръгнал да я изнасилва. Какво е това доказателство, за което говореше?“
Минерва, той доказа всяка своя дума — с изключение на твърдението си за кулинарните й способности — и единственото подозрително нещо беше, че именно той ми предоставя доказателствата. Изобщо не бих повярвал, ако не бях виждал подобни неща в нашите клиники.
Трябва да спомена, че на Благословена имаше подмладителна клиника, която не се контролираше от Семействата, а от местната църква. Така че техниката антигерия, която работи добре дори и при кратко живеещите, беше достъпна там, но само за важните клечки. Планетата не беше изостанала в биологичните технологии — църквата се грижеше за това.
Минерва, аз ти предадох думите на търговеца, а ти вече познаваш биологията, генетиката и всички манипулации, свързани с тях, не по-зле от Ищар; а може би и по-добре — ти не зависиш от времето, за разлика от нея, и имаш огромна памет. Кажи ми, какво според теб ми доказа той?
— Че те двамата са диплоиден комплект, Лазарус.
— Правилно! Само че той ги нарече „огледални близнаци“. Можеш ли да ми разкажеш как са били създадени тези деца, Минерва? Как би осъществила ти съответната процедура?
Компютърът се замисли и отвърна:
— „Огледални близнаци“ е неточен, но цветист термин за зачатие, удовлетворяващо описаните изисквания. Мога да ви отговоря само теоретично, тъй като отчетите, с които разполагам, показват, че подобно нещо не е правено на Секундус. За да се получи диплоиден комплект, трябва да се осъществи намеса в гаметогенезиса на двамата родители непосредствено преди мейотичното деление с намален брой хромозоми — тоест трябва да се започне с първичните сперматоцити и ооцити, нередуцирани диплоиди.
На теория в мъжкия организъм такава операция може да се осъществи много лесно, трудност може да възникне само заради малкия размер на клетките. Но аз не бих се поколебала да пристъпя към подобна процедура, ако разполагам с време за създаване на необходимото фино оборудване.