![Истинската история за носа на Пинокио [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/5/istinskata-istoriya-za-nosa-na-pinokio-bg-download.jpg)
Истинската история за носа на Пинокио [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-632-3
- Переводчик: Мартин Ненов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истинската история за носа на Пинокио [bg]». Краткое содержание книги:
— Националният празник трябва да се празнува в Швеция. Това е задължение за всеки истински швед — повтори Йегура.
„Очевидно е задължение и за някой и друг циганин“, помисли си Бекстрьом, който лично и преди много години помогна на Йегура да изличи и последните следи от своя ромски произход и буйните си младежки години, когато Юха Валентин Андершон Сниг имаше лично досие в стокхолмския криминален архив.
— С какво мога да ти помогна? — попита Бекстрьом, който беше в най-доброто си настроение, въпреки че съдържанието в кафявия плик, който неговият приятел строителят му даде, беше значително изтъняло само за няколко дни.
— Като за начало мисля да ти съобщя, че имам честта да те поканя на хубава вечеря — каза Йегура. — Още утре вечер, ако имаш време. Освен това имам едно малко делово предложение, което ми се иска да ти представя.
— Звучи отлично — отвърна Бекстрьом, който вече виждаше един старовремски Йегура плик пред себе си. С дебелина, за каквато скъперникът строител не би и могъл да мечтае. — Какво мога да правя за теб? — попита Бекстрьом.
— По изключение си мисля, че може да е взаимно. Че ще можем да си помогнем един на друг — каза Йегура. — Но предлагам да оставим тази подробност за утре. Какво ще кажеш за сутерена на Операта утре вечер в осем?
— Звучи добре — каза Бекстрьом. „Как така ще си помагаме един на друг?“, запита се той веднага след като разговорът приключи. По какъв начин би могъл Йегура да му помогне на него?
63
За разлика от Бекстрьом, Дан Андершон прекара националния празник в кабинета си в управлението на Службата за сигурност в голямата сграда на полицията на „Кунгсхолмен“. Той беше седял там от ранна утрин, да преценява общо около трийсетте обекта за защита, които бяха негова отговорност през този ден, като на челно място в списъка стоеше, както обикновено, кралят, кралицата, принцесата престолонаследничка и още четирима членове на кралското семейство.
Както толкова често преди, изглежда обаче се безпокоеше ненужно. С напредването на деня той отмяташе обект след обект по списъка, а по отношение на кралската двойка нещата стояха така, че можеше да сложи отметката още в два следобед. Тогава те си тръгнаха от националното празненство в Скансен16 и отидоха на късен обеден прием в относително безопасния Стокхолмски дворец.
В пет часа следобед всичко беше, общо взето, приключило. Нищо особено не се беше случило, а той самият реши да се прибира вкъщи, да си направи една тренировка, да влезе в сауната и да приключи деня с лека вечеря с любимата си съпруга. Не стана обаче по този начин. Вместо това той седя още два часа в службата във връзка с отговора, който поиска от разузнавателния отдел по съвет на Йени Рогерсон относно барон Ханс Улрик фон Комер, който явно е отнесъл пердах от неизвестен извършител на паркинга пред двореца „Дротнингхолм“, преди седемнайсет дни.
Мъка, помисли си Дан Андершон, въпреки че той почти никога не мислеше по този начин. След това изпрати едно електронно писмо до най-висшестоящия си началник, Лиса Матей, в което искаше среща с нея още на следващия ден.
Отговорът дойде по мобилния му телефон само пет минути по-късно, когато влизаше в асансьора на път към гаража, откъдето щеше да се качи в колата си и да потегли към дома си на островите в Меларен. „1400. Поздрав ЛМ“. „Повече от това не е и нужно да се каже“, помисли си Дан Андершон, докато потвърждаваше, че е получил съобщението ѝ. Не и ако човек беше като Лиса Матей, постоянно на работа, без значение къде точно се намираше.
64
Когато Ара и Омар се разделиха късно в сряда вечер, Омар го изпрати до дома му в апартамента и като си тръгна оттам, го прегърна и му заръча да не се набива на очи. Омар също така му даде и един номер на мобилен телефон, на който можеше да му се обади, ако нещо се случи. Освен това предложи да се видят още на следващата сутрин, докато той самият урежда някои практически подробности вместо стария си приятел.
— Какво ще кажеш за това? — попита Омар. — Да мина да те взема утре сутрин към осем и да закусим заедно?
— Добре — каза Ара. — Утре съм свободен, така че става.
Преди да заспи, Ара включи телефона си и прослуша новите съобщения, които беше получил по-рано вечерта. Всичките три обаждания бяха от репортера от вестника, чийто тон ставаше все по-недружелюбен всеки следващ път, когато Ара не отговаряше.
16
Музей на открито в Стокхолм. — Б.пр.