Златният бряг [bg]

Трябва да кажа нещо за вида й. Тя не беше непривлекателна. Зависи какво харесвате. Беше попрекалила с грима, но забелязах, че кожата й е нежна за италианка. Очите й имаха лешников цвят, червилото по пълните й устни имаше цвета на червената лампа на авариен изход, а косата й, както казах, беше изрусена до бяло. Виждаха се тъмните корени. Изглеждаше достатъчно приятна, усмихваше се често и имаше изненадващо изящни движения. Ухаеше на хубав парфюм.

Не знам как трябва да изглежда жената на един дон на мафията, тъй като те не се показват на публични места или по новините, но мисля, че Анна Белароса бе по-хубава от повечето от тях. Понякога, когато съм в настроението си на тъп мъжки шовинист, което слава Богу не ме обхваща често, се опитвам да си представя дали бих могъл да легна с жена, с която току-що съм се запознал. Така че — огледах Анна Белароса.

Когато учех в колежа, имаше пет класификации за вида на една жена в зависимост от светлината, която бихте искали да имате в спалнята си. Първите три места се заемаха от жени, които бихте гледали на крушка съответно от 100, 70 и 30 вата. След това се класираха жените, които могат да се гледат само на нощна лампа, и накрая — тези, при които всички лампи се изгасят.

Анна Белароса забеляза, че я гледам, и ми се усмихна. При количеството алкохол, което вече бях погълнал, помислих си аз, вероятно бих светнал крушка от 70 вата.

Франк Белароса предложи тост:

— За нашите нови съседи и нови приятели.

Пих за това, макар че стисках палци под масата. Изглежда, съм суеверен.

Побъбрихме малко, а Сюзън не преставаше да се възхищава от сладкишите и похвали семейство Белароса за всички подобрения, които бяха направили в Алхамбра. Отхвърлихме няколко нови имена за имението и аз предложих „Casa Cannoli“. Франк Белароса се позаинтересува за зеленчуковата градина на Сюзън, а Анна ме попита дали не искам да си сваля сакото и вратовръзката. Положително не исках. И така продължихме десет-петнайсет минути, разчупвайки леда, както се казва, докато накрая Франк Белароса рече:

— Ей, наричайте ме Франк. Окей? А жена ми е Анна.

Сюзън, разбира се, каза:

— Моля, наричайте ме Сюзън.

Мой ред беше. Казах:

— Джон.

— Добре — каза Франк.

Никога не съм бил на малко име с дон на мафията и просто треперех от вълнение. Изгарях от нетърпение да отида в „Крийк“ с тази новина.

Мисис Белароса стана и наля кафе от кафеварката. Всички се самообслужвахме със сладкишите. Кафето и сладкишите бяха превъзходни. Никакви оплаквания, що се отнася до тях.

Разговорът се насочи към децата, както обикновено става, когато разговарят родители, независимо дали са крале и кралици или крадци и уличници. Родителството е мощен уравнител или, още по-оптимистично, обща човешка връзка. Отпуснах се малко отчасти заради присъствието на мисис Белароса, но отчасти и защото се чувствах странно добре.