Червената лястовица [bg]

Сенатор Баучър потупваше с молива си по бележника пред нея.

— След Студената война, сенаторе, класическото използване на шпиони е изключителна рядкост. Дори и руснаците признават, че това е скъп и неефикасен начин за събиране на информация — каза Бенфорд. Той по никакъв начин нямаше да спомене, че те вече са приключили с този шпионин.

— Изобщо не питах за това, мистър Бенфорд. Внимавайте малко повече. Питах коя агенция по ваше мнение е по-некомпетентна — ЦРУ или ФБР?

— Нямам мнение по въпроса, сенаторе — каза Бенфорд. — В периода след аферата в Ню Лондон за съжаление се оказа, че има много по-голяма риба, която трябва да заловим.

— И що за риба е това? — попита Баучър.

— Имаме индикации, че руснаците ръководят отделен източник, който им дава информация. Някой с много висок допуск. Ние току-що започваме, все още няма нищо потвърдено — каза Бенфорд.

— Спрете с това усукване — сопна се Баучър. — За какво говорите?

Бенфорд звучно си пое дъх. Той затвори папката с доклада и скръсти ръце върху корицата ѝ. Погледна към герба на Сената на стената над главите на членовете на комисията.

— Разполагаме с фрагментарна информация, че има проникване на най-високо ниво в правителството на САЩ, с изключително висок достъп до класифицирани данни от сферата на националната сигурност, което понастоящем се ръководи от СВР.

— Колко близо сте до идентифициране на изтичането? — попита един сенатор от Флорида.

— Не знаем кой, кого или къде — каза Баучър. — Проверяваме всяка възможност.

— Звучи така, сякаш нямате и най-малка идея — каза Баучър.

— Сенаторе, тези разследвания изискват време — намеси се един неин колега от Ню Йорк.

Баучър се изсмя.

— Даа, знам аз за тези разследвания. Стотици хора се поддържат заети и източват заплати, но явно никой не хваща никого.

Бенфорд остави членовете на комисията да си поговорят за малко помежду си, преди отново да издигне глас.

— Докато се опитваме да извлечем повече информация, получихме и още една непотвърдена информация, че въпросният субект може би страда от заболяване, което временно го изважда от строя — някакъв херпес. Може би ще ни бъде полезно по-късно, когато стесним търсенето си и започнем кръстосана проверка.

— Всичко това е абсолютно неубедително — каза Баучър, обръщайки се към подиума. — Ако колегите ми от комисията нямат възражения, моля да ме извините, защото имам среща в друга комисия. — Тя се обърна към Бенфорд: — За днес ми стига.

Баучър се надигна от седалката си, събра класифицираните си папки и отиде до вратата. Другите сенатори зашумяха с листовете си и замълчаха, докато тя отвори масивната врата, за да напусне стаята.

Бенфорд не вдигна глава. Готово! Петнадесет от тях бяха чули „херпес“. Два дни по-рано тримата заместник-министри на отбраната на брифинг в Пентагона бяха чули същото, а след три дни — и специалният асистент на президента и старшият директор по отбраната, по време на брифинг за подбор на персонал за NSC.

Докато затваряше куфарчето си в празната зала на комисията, Бенфорд си представи ликуващите лица в Кремъл и си помисли: Искахте капан за канарчета, другари. Ето ви капан за канарчета.