Игри за милиарди [bg]

Източниците им ги информираха, че от офиса на Белцър се леят пари и услуги като лава от вулкан. Големи пари. Толкова много, че можеха да означават само едно — корпоративна подкрепа. Чия обаче? Откъде Ърл получаваше жизнени сокове? И защо?

Отговорите на тези въпроси станаха съвършено ясни, когато решението да се подкрепи полимерът на Капитол Груп мина светкавично през комисията на Ърл, после пое по бързата писта към кабинета на председателя и за рекордно кратко време се озова в залата за гласуване.

Класически пример за натиск — гласуването в залата беше насрочено с предизвестие от по-малко от двайсет и четири часа. Горкият Телър направи всичко възможно да събере армията. Поиска да му върнат услугите, които беше правил. Даде повече обещания, отколкото можеше да изпълни през живота си. Беше в стихията си. Работи неуморно цялата нощ, подпали телефоните, не остави и камък необърнат, поведе тотална война. Резултатът беше толкова жалък, колкото и очакван.

Дрю не можеше да се конкурира с Ърл Белцър. Не можеше да се мери с него по влияние или законодателна ловкост. Нито пък — колкото и да се опитваше — по поквара. Беше симпатично момче, втори мандат от незначителен район в Мичиган, който се задушаваше заради закритите си фабрики. Единствената му претенция за слава беше бракът му с дъщерята на бивш губернатор — доста посредствено на вид момиче, с малко перспективи. За благодарност губернаторът уреди избирането му.

Самостоятелно Телър успя да си осигури само два гласа „против“. Единият беше на мошеник, който със сигурност щеше да бъде обвинен в измами и искаше да напусне с размахан среден пръст. Другият беше буен левичар с вързана на опашка коса от Сан Франциско, който се придържаше към принципа да гласува против всякакви разходи за военни цели. Освен тези две странни птици никой друг не пожела да бъде видян да гласува срещу мярка за защита на войската, още повече, че напоследък същата мярка получаваше толкова много хвалебствия в пресата.

Ърл приложи хитра тактика, като се погрижи гласуването да стане по обед и убеди приятелите си от Си-СПАН да го излъчват непрекъснато дори и през нощта. Докара с автобус малка армия съпруги и родители на войници. Пристигнаха сутринта, застанаха на стъпалата на Капитолия и се заеха да раздават брошури със снимки на военни, осакатени от самоделни взривни устройства. Брошурата беше озаглавена „Да видим кой се интересува какво става с войниците ни“ и завършваше с мрачното предупреждение, че Америка гледа.

В последния момент той реши, че има опасност да прекали и всичко да заприлича на нагласена работа, затова нареди на осемнайсет свои приятели да гласуват „против“. Нищо и никаква опозиция, но пък чудесна демонстрация на почтеност. Всички те бяха или от гарантирани региони, или обречени на сигурна загуба на следващите избори. Гласовете им не означаваха нищо и бяха безобидни. След това Телър му изпрати писмо с благодарност, че го е спасил от пълно унижение.