Игри на изчезване [bg]

37

Обърнах телефона, извадих батерията и захвърлих всичко в близката кофа за боклук. Когато отново погледнах през рамо, моят преследвач беше на двайсетина метра от мен и напредваше бързо. Беше същият тъпак, който ме бе подгонил на излизане от „Тамани Хол“. Познах го по дизайнерските очила със златни рамки, с които надничаше над главите на хората; видях го как блъсна настрани някакъв възрастен човек, за да ме настигне. И този път не се стараеше да бъде особено дискретен. В случая го разбирах. Сутринта го бях направил за смях. И този път бе решил да не допусне да му се измъкна толкова лесно.

Още около минута се провирах на зигзаг през тълпите и когато отново се обърнах, го видях да си пробива път през група туристи. Този път беше облечен с някаква ватирана риза с отрязани ръкави, така че се виждаха огромните му ръчища, покрити с татуировки на червени дракони. Ако се стигнеше до бой, щеше да ме пребие десет пъти от десет опита. А което беше още по-лошо, имаше и топографско предимство. Вярно, че аз носех карта на града в главата си, но не бях израснал тук. Не знаех къде са слепите улички, пасажите без изход, прекъснатите надлези. Ако тази горила наистина беше местна, би трябвало да познава града като петте пръста на ръката си. Но дори и да не беше, пак имаше предимство. Можеше да чете уличните надписи. Докато аз не можех.

И това не беше добре.

Докато се провирах колкото се може по-бързо през тълпата, си сложих кожените ръкавици. Някаква жена, понесла кош с пране, се дръпна встрани; зад нея вървеше мъж, захапал голяма пура. В края на улицата имаше неголям смесен магазин, пред която бяха изнесени каси с двулитрови бутилки безалкохолни напитки. Грабнах в движение една бутилка и отвих капачката й. На следващата пресечка се спрях и я излях в канавката. Вече имах празна пластмасова бутилка — тъкмо каквото ми трябваше.

До друга сергия имаше изправена стойка с вестници. Грабнах един брой на „Саут Чайна Морнинг Поуст“ и го стиснах под мишница. След като свих зад ъгъла, започнах да късам от вестника парчета хартия и да ги тъпча в бутилката. Не след дълго имах пластмасова бутилка, пълна с леко влажна хартия. Когато му дойдеше времето, не исках хартията да пламне и изгори прекалено бързо.

Светофарът при отсрещния край на площада беше червен, но аз видях пролука и изскочих на платното. Една кола закова спирачки пред мен, шофьорът наду клаксона, но аз се претърколих през предния й капак и се озовах на отсрещната страна на улицата. В тази част на града нямаше тротоари, само платно, по което коли и пешеходци се блъскаха за място. Пред мен имаше паркиран камион, аз се метнах в каросерията, скочих от другата страна, проврях се през металните бариери и се озовах в тесен пасаж, задръстен от всякакви отпадъци и вонящ на котешка пикня и развалена риба. Прескочих купчина торби с боклук, като внимавах да не ударя главата си в климатика на стената.