Вятърните мелници на боговете [bg]
- Автор: Шелдон Сидни
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Матекс
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:
Трябва да предупредя децата за него, помисли си Мери. Но не й беше много ясно за какво точно да ги предупреди.
Когато на другата сутрин Мери пристигна в посолството, Майк Слейд веднага влезе в кабинета й:
— След два часа пристига делегация на Конгреса. Помислих си, че…
— Делегация ли?
— Четирима сенатори със съпругите си и своите помощници. Ще искат да се видят с вас. Ще уговоря среща с президента Йонеску и ще говоря с Хариет да се погрижи да им покаже забележителностите на града и да ги разведе по магазините.
— Благодаря.
— Ще пийнете ли от моето кафе? Искам да кажа, от това, което сам си варя.
— С удоволствие.
Тя го проследи с поглед, докато той отиваше в кабинета си през вътрешната врата. Странен човек. Груб, недодялан и в същото време беше толкова внимателен към Бет и Тим.
Когато се върна с две чашки кафе, Мери го попита:
— Имате ли деца?
Въпросът й завари Майк Слейд неподготвен.
— Имам двама сина.
— Къде?…
— Дадоха правата за отглеждането им на бившата ми съпруга — каза той и рязко смени темата. — Трябва да се погрижа да уредя срещата с Йонеску.
Кафето бе превъзходно. По-късно Мери щеше да се сети, че именно в този ден тя установи, че сутрешното кафе с Майк Слейд се бе превърнало в ритуал.
Ейнджъл я взе вечерта от Ла Бока — близо до брега, където бе застанала с другите putas28, облечена с прилепнала по нея блузка и дънки, изрязани на бедрата така, че да се подава част от стоката й. Изглеждаше на не повече от петнайсет години. Не беше красива, но това нямаше значение за Ейнджъл.
— Vamonos, querida.29 Ще се позабавляваме.
Момичето живееше наблизо в малък евтин апартамент, който се състоеше само от една стая, в която имаше легло, два стола, лампа и мивка.
— Съблечи се, estrelita30. Искам да те видя гола.
Момичето се колебаеше. У Ейнджъл имаше нещо, което я плашеше. Но днес не й вървеше, а трябваше да занесе пари на Пийп, иначе знаеше, че ще яде бой. Започна бавно да се съблича.
Ейнджъл стоеше и я наблюдаваше. Тя смъкна блузката и дънките. Отдолу нямаше нищо. Тялото й бе бледо и хилаво.
— Остани с обувките. Ела и застани на колене.
Момичето се подчини.
— Сега искам да направиш ей това.
Тя слушаше и гледаше с ужас.
— Никога не съм…
Ейнджъл я ритна в главата. Тя се строполи на земята и застена от болка. Ейнджъл я вдигна за косата и я метна на леглото. Тя започна да крещи, а Ейнджъл я зашлеви силно по лицето. Тя отново извика.
— Добре — каза Ейнджъл, — харесва ми да те слушам как крещиш.
Със силно стиснат юмрук я цапна по носа и той се счупи. Когато Ейнджъл свърши с нея тридесет минути по-късно, тя лежеше на леглото в безсъзнание. Ейнджъл се усмихна, като гледаше покритото й с рани тяло, и хвърли няколко песос на леглото.
— Gracias.31
Мери прекарваше всяка свободна минута с децата. Разгледаха много забележителности на града. Посетиха десетина музея и стари църкви, но за децата най-интересно беше пътуването до Брашов, където видяха замъка на Дракула, разположен в сърцето на Трансилвания, на около сто и петдесет километра от Букурещ.
— Графът в действителност е бил принц — обясни им Флориан по пътя дотам. — Принц Влад Терез. Бил е велик герой, който спрял нашествието на турците.
— Мислех си, че е обичал само да смуче кръв и да убива хора — каза Тим.
Флориан кимна с глава.
— Да. За съжаление след войната Влад бил обзет от жажда за власт. Станал диктатор и започнал да набива враговете си на колове. Брам Стокър написа книга по тази легенда. Глупава книга, но тя направи чудеса за туризма.
Замъкът бе огромен, построен от камък високо в планината. Всички много се измориха, докато се изкачат по стръмните каменни стълби. Влязоха в една стая с нисък таван, в която имаше пушки и други старинни предмети.
— Ето тук граф Дракула убивал жертвите си и пиел кръвта им — разказваше гидът с гробовен глас.
Стаята беше влажна и зловеща. Някаква паяжина се замота по лицето на Тим.
— От нищо не ме е страх — каза той на майка си, — но хайде да излизаме оттук.
28
Проститутки (исп.). — Б.пр.
29
Да тръгваме, скъпа (исп.). — Б.пр.
30
Звездичке (исп.). — Б.пр.
31
Благодаря (исп.). — Б.пр.