![Игри на злото [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/0/0/igri-na-zloto-bg-download.jpg)
Игри на злото [bg]
- Автор: Марсонс Анжела
- Серия: Разследванията на инспектор Ким Стоун #2
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-229-7
- Переводчик: Златка Миронова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Игри на злото [bg]». Краткое содержание книги:
Премереното самоналожено спокойствие на момичето за миг се пропука и тя сбърчи леко чело.
— Може ли да поговорим за доктор Торн?
Рут присви очи.
— Съжалявам, не разбирам.
Ким знаеше, че трябва да стъпва много предпазливо.
— Много ще ми помогнеш, ако ми разкажеш повече за сеансите ви.
— И защо?
Тонът на момичето рязко се втвърди.
— Така ще помогнеш на прокуратурата да разбере по-правилно мотивите ти.
Това не прозвуча убедително на Рут и тя скръсти ръце на гърдите си.
— Какво да ви кажа, с нея просто разговаряхме. Обсъждахме различни неща.
— А за какво беше последният ви сеанс? Наистина много ще ми помогнеш, ако ми разкажеш.
— Първо си поприказвахме, а после под нейно ръководство проведохме едно визуализиращо упражнение. Чисто метафорично.
Темата явно не беше приятна на Рут и Ким усети как момичето се затваря. Не сега, замоли се на ум. Трябваше да узнае що за визуализация е предложило това упражнение!
Интуицията й подсказваше, че едва ли е довело до нещо хубаво. Край на деликатностите: Ким разбра, че, ако иска да разбере истината, трябва да кара направо.
— Рут, имаше ли в последния ви сеанс с доктор Торн нещо, което всъщност те вдъхнови да извършиш онова, което извърши?
— Извърших го сама. Аз взех ножа, аз го причаках, аз го проследих и аз го намушках.
Ким виждаше как емоциите се надигат у младата жена: по деколтето й плъзна червенина, мускулите на лицето й се стегнаха.
— Но не мислиш ли, че си била манипулирана, била си използвана от доктор Торн? Ето, в метафоричното упражнение тя те е накарала да си представиш как убиваш Алан Харис и то с нож! Възможно ли е умишлено да те е…
— Не говорете глупости. Откъде би могла да знае, че ще използвам усилията й да ми помогнат за…
Гласът на Рут заглъхна: тя изведнъж си даде сметка, че току-що беше потвърдила смелото предположение на Ким. Престъплението й огледално беше повторило онова, което се беше разиграло в сеанса.
— Рут, моля те да ми разкажеш.
Момичето поклати яростно глава.
— Инспекторе, и думичка няма да кажа против доктор Торн! Тя е опитен психиатър с нюх и отлични инстинкти, който ми помогна през най-тежкия период в живота ми. Не знам какво си въобразявате, че е направила, но само ще ви кажа, че тя ме спаси. А сега смятам, че трябва да си вървите и да отнесете отвратителните си подозрения със себе си!
— Рут…
— Моля ви, вървете си и не се връщайте повече.
Рут й хвърли един последен убийствен поглед и стана от масата.
Ким изруга под нос. Глупавото момиче беше дотолкова опиянено от самообвиненията си, че дори не допускаше, че и други хора може да са виновни за престъплението. Беше се посветила на покаянието си и никой вече не можеше да я разколебае.
Ким се върна в колата. Вече беше сигурна в онова, което доскоро само подозираше: Алекс беше изиграла основна роля в манипулирането на Рут и я беше насочила умишлено към убийството. Но защо? Това оставаше неизвестно.
Зачуди се дали терапевтката не играе някаква извратена игра на власт: дали не проверява докъде може да притиска хората. Не, не беше това. Спомни си първата си среща с Алекс веднага след смъртта на Алан Харис — тогава тя ги беше попитала дали може да посети Рут в ареста. Дали това беше с цел да опита да прикрие следите си или имаше нещо друго? Ако целта й е била просто да манипулира момичето, тогава новината, че Рут е извършила убийството, би била достатъчна победа, но не, явно нещата не спираха дотук. Алекс искаше да разпита Рут след стореното.
Не, мотивът й беше по-сложен от това само да контролира нечие съзнание. Алекс се стремеше да узнае нещо и Ким трябваше да се постарае да отгатне какво точно беше то. За да го стори обаче, се налагаше да се върне в миналото.
Не можеше да подцени и надмощието, което имаше в момента Алекс. Беше узнала ужасите от детството на Ким и това правеше схватката неравна. Алекс можеше спокойно да обсъжда тези страшни събития, без да рискува да полудее. Ким не можеше да си позволи същото.
Алекс щеше да използва цялата известна й информация, за да доближи Ким максимално до мрачната бездна, а инспекторката дори не беше наясно как би могла да й противодейства. Налагаше се да узнае в детайли срещу какво точно се изправя.
Подозираше, че на света имаше само един човек, който можеше да й помогне за това.
Петдесет и едно
„Бардсли Хаус“ — на пет километра от центъра на град Честър — била създадена като приют за умопобъркани престъпници. Отворила врати в началото на деветнайсети век, в нея — за разлика от лондонската „Бедлам“, не се провеждали екскурзии, при които богатите клиенти били развеждани като из музей, за да наблюдават различните стадии на лудостта. „Бардсли Хаус“ държала пациентите си зад дебели врати и далеч от любопитни очи. Нищо отвън не подсказвало за лудостите, скрити вътре.