Катерина де Медичи [bg]
- Автор: Калогридис Джинн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ЕМАС
- ISBN: 9789543572892
- Переводчик: Емилия Карастойчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Катерина де Медичи [bg]». Краткое содержание книги:
Анри пристигна късно през нощта. С баща му поискаха да останат сами, без свидетели на скръбта и на последните им думи един към друг. Херцогиня Д'Етамп сновеше безмълвно из коридора с очи, ококорени от страх.
Аз седях на пода в преддверието на кралските покои, опряла гръб в стената, и плачех, закрила лицето си с длани, Франсоа ме закриляше и ми бе най-скъп приятел. През цялата дълга нощ останах свита на пода и слушах как се извисява и стихва гласът на Анри от другата страна на затворената врата. На сутринта дойде изповедникът на краля – маконският епископ. Опитах се да надникна зад открехнатата врата и зърнах изпитото лице на Анри и тъжните му черни очи.
Кралят не ме извика отново.
По пладне мадам Жонди ме придума да се върна в покоите си, да се изкъпя и преоблека. Послушах я, безсилна да се съпротивлявам. Отказах обаче да си почивам и се върнах в кралските покои. Седнах отново на пода до вратата на спалнята. Херцогиня Д'Етамп също се появи – замаяна, нехайно облечена и без белилото за лице и ружа. Не посмя да ми проговори и остана в коридора.
В съседната стая Анри простена скръбно. Сведох глава и заплаках. Херцогинята изглеждаше странно равнодушна, докато вратата на кралската спалня не се отвори и от нея не излезе маконският епископ. Обърна се към мен със зачервени очи.
– Негово Величество, най-благочестивият християнски крал Франсоа издъхна.
Не успях да проговоря, ала отвън, в коридора, херцогиня Д'Етамп нададе вик.
– Дано земята ме погълне! – изкрещя тя не от мъка, а от ужас. Злоупотребявайки с властта си на кралска метреса, херцогинята бе навредила на мнозина и обидила още повече. Очевидно заблудена, че Франсоа никога няма да умре, а враговете няма да ѝ отмъстят, сега се оказваше неподготвена. Помня добре сухите ѝ очи и дълбокия страх, изписан по лицето ѝ – как заби нокти в бузите си, а после се вкопчи в косата си, сякаш се бореше да не отлети нанякъде, как сграбчи полите си и побягна, клатушкайки се върху изтънчените меки обувки с високи токчета. Видях я за последен път.
Седнах върху студения под като принцеса и се изправих, вече кралица. Не се радвах обаче. И на мен, както на херцогинята, промяната щеше да донесе катастрофа.
ШЕСТА ЧАСТ
КРАЛИЦА
Март 1547 – Юли 1559
Двайсет и четвърта глава
Смъртта на краля преобрази съпруга ми. Анри плака за баща си, ала скръбта му донесе странна лекота, сякаш гневът и болката му си бяха отишли с Франсоа.
Първата му работа бе да освободи министрите на баща си и да извика бившия главен съветник Монморанси в двореца. Монморанси бе изгубил благоволението на краля, ала приятелството му със съпруга ми оставаше крепко.
Монморанси приличаше на Анри и Диан в много отношения – консервативен, догматичен, невъзприемчив към промените. Цялото му същество отразяваше въпросните качества – имаше солидно, набито тяло и помпозна походка, дълга брада и старомодни дрехи. Анри го назначи за председател на личния съвет на краля – пост, втори след неговия. Монморанси веднага се настани в покоите в съседство до кралските, освободени набързо от херцогиня Д'Етамп, избягала в провинцията.
Не харесвах Монморанси, но го уважавах. Съзирах арогантност в тесните му, дълбоки очи, в позата и в говора му. Отхвърляше бързо чуждото мнение, ала се отличаваше с преданост и не възприемаше – за разлика от мнозина други – възкачването на Анри на престола като възможност за лично облагодетелстване.
Същото не важеше за Диан дьо Поатие. Тя убеди Анри да ѝ предостави цялото имущество на херцогиня Д'Етамп и поиска ослепителния дворец в Шенонсо – кралска собственост, която Анри нямаше право да раздава. Освен това Анри ѝ подари данъците, събрани при коронясването му – значително състояние. Повери ѝ дори скъпоценностите на Короната – обида, която се постарах да приема благородно, макар приятелите ми да се давеха от гняв.
На мен Анри отпусна годишна издръжка от двеста хиляди ливри.
Уреди и няколко политически изгодни брака – омъжи братовчедка си Жана Наварска за Антоан дьо Бурбон, първи принц по кръвна линия, наследник на трона в случай, че Анри и синовете му починат. Бурбон бе красив мъж, ала и изключително суетен – криеше с бухнала перука олисялото си теме и носеше златна обеца. Беше приел протестантството, после се бе върнал отново в лоното на католицизма и накрая пак беше станал хугенот – в зависимост от политическите си цели. Презирах непоследователността му, но се радвах, че бракът доведе Жана отново в двореца.