Warcraft - Денят на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: World of Warcraft. Трилогия Войны Древних #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Денят на Дракона». Краткое содержание книги:
„Стой!“
Гласът на Детуинг отекна в главата му и едва не накара Ронин да се блъсне в най-близката стена. Вместо това той се прилепи до скалата уверен, че някой пазач го е открил.
Нищо. Коридорът беше пуст.
— Защо извика така? — прошепна той към медальона.
„Целта лежи пред теб, но пътят може да е охраняван не само от живи пазачи“.
— Магия? — Той вече бе помислил за това, но драконът не му бе дал възможност да провери лично.
„Или стражи с магически произход. Има бърз начин да разберем дали е така. Дръж медальона пред себе си, докато вървиш към входа“.
— Ами пазачите от плът и кръв? Аз трябва да се притеснявам също и от тях.
Той буквално можеше да чуе нарастващото раздразнение на черния.
„Сега ще разберем, човеко…“
Сигурен най-малкото в това, че Детуинг желае той да стигне благополучно до Алекстраза, Ронин вдигна медальона пред себе си и тръгна бавно напред.
„Засичам единствено дребни магии. Дребни за такъв като мен, разбира се — съобщи му драконът, докато приближаваше входа. — Ще се оправя с тях“.
Черният кристал внезапно лумна, при което стреснатият магьосник едва не го изтърва.
„Премахнах защитните магии — драконът направи пауза. — Вътре няма пазачи. От тях така или иначе няма нужда дори без магическите заклинания. Алекстраза е старателно заключена с вериги и е прикована към стената“.
— Да вляза ли вътре?
„Бих се почувствал разочарован, ако не го направиш“.
Магьосникът си помисли, че Детуинг се изразява доста странно, но не се задълбочи в тази насока. По-силно го вълнуваше това, че най-накрая щеше да срещне кралицата на драконите очи в очи. Прииска му се Верееса да е с него, после се зачуди защо тази идея му се нрави толкова. Навярно…
Мисълта за среброкосата елфа избледня, когато Ронин пристъпи в преддверието и съзря за първи път огромния червен дракон Алекстраза.
И откри, че кралицата отвръща на погледа му, а в нейните очи проблясва страх… но не за собствената й безопасност.
— Не! — прогърмя гласът й. — Отстъпи назад!
В същото време гласът на Детуинг каза триумфално:
„Идеално!“
Блестяща светлина обгърна магьосника. Всяка частица от тялото му се разтресе, когато чудовищната сила го заля. Медальонът се изплъзна от внезапно вцепенените му пръсти.
Докато се сгромолясваше на пода, той чу как Детуинг се изсмя.
„Идеално…“
Петнадесет
Най-неочаквано Верееса отново можеше да диша. С всяка нова, жадно поета глътка въздух ужасът, че ще бъде погребана жива, бавно намаляваше. Постепенно тя си възвърна спокойствието и най-накрая отвори очи, за да види, че е заменила един кошмар с друг.
Три фигури се бяха прегърбили над малък огън в средата на нещо, което приличаше на тясна пещера. На светлината на пламъците тя можа да види уродливите тела на съществата и петнистата люспеста плът, която висеше отпуснато около щръкналите им ребра. Още по-лошо — тя видя техните дълги, мъртвешки лица с клюнообразни носове и издължени брадички, както и коварните им очички и острите им като игли зъби.
Тримата бяха облечени само с оръфани фустанели. Брадвички за мятане стояха до всеки от тях — оръжия, за които Верееса знаеше, че тези същества използват със завидна точност.
Въпреки старанието й да запази тишина, някое нейно помръдване сигурно бе доловено от дългите им, заострени уши, които силно напомняха на рейнджъра за гоблините. Един от тези, които я бяха пленили, моментално погледна към нея.
— Будна вечерята е — изсъска той. Превръзка покриваше лявото му око.
— На десерт повече мяза — отвърна вторият. Той беше плешив, докато другите двама имаха дълги и рунтави гриви.
— Десерт, определено — ухили се третият, който носеше парцалив шал, принадлежал едно време на някой от расата на Верееса. Беше по-висок от другите и говореше така, сякаш никой нямаше право да му противоречи. Явно бе водачът.
Водачът на група прегладнели тролове.
— Уловът много напоследък слаб е — продължи притежателят на шала. — Но за пир време дойде.
Встрани от рейнджъра някой издаде мучене, което щеше да е сочна ругатня, ако не бе заглушено от превръзка през устата. Обръщайки глава, доколкото й позволяваха здраво стегнатите въжета, Верееса видя Фалстад. Той също бе оцелял, макар да не бе ясно за колко дълго. Още отпреди тролските войни се носеха слухове, че ужасяващите същества смятат всички други раси единствено за ловна плячка и храна. Дори орките, които ги бяха приели за съюзници, неизменно държаха под око чевръстите и лукави тролове.