Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността». Краткое содержание книги:
„Какво ли щеше да кажеш, Пазителю на Магията, ако знаеше съдбата, която те очаква? Предателство, лудост, замръзнало царство без капка живот, освен твоя собствен…“
Крас не помнеше всичко за бъдещето на Малигос, ала малкото, което изплуваше от късчетата памет, бе достатъчно, за да го кара да изпитва жал към Великия дракон. Но уви, нямаше как да предупреди блестящия левиатан.
— Това ли е този, на когото дължим честта? — запита Пазителят на Магията и насочи яркия си поглед към магьосника.
— Да — отвърна Алекстраза.
Драконът подуши въздуха:
— Той носи нашата миризма, но това може и да е от близостта му с твоя консорт. Не мога да кажа със сигурност. Усещам древна магия край него. Да не би да е под някакво заклинание?
— Ще го оставим сам да ни разкаже историята си — отвърна Алекстраза и така спести на Крас по-нататъшния разпит. — Когато и другите пристигнат.
— Един идва в момента — обяви далновидно Изера.
Таванът над тях се развълнува като вода, а после заблестя. Огромно крилато създание се появи от нищото, а после се спусна надолу величествено, обикаляйки два пъти пещерата. Останалите Аспекти замълчаха с уважение, като всеки наблюдаваше огромния приближаващ дракон.
По размер съперничеше на най-огромните от тях — крилат бегемот, черен като нощта, с изключително благородно излъчване. Тънки вени от чисто злато и сребро прорязваха тялото му от край до край и подчертаваха гръбнака и раменете му, а отблясъците между люспите намекваха за диаманти и други скъпоценни камъни, естествено вкоренени в кожата. Новодошлият излъчваше усещане за първична сила, силата на самия свят, в най-основните й форми.
Кацна съвсем малко встрани от останалите, а огромните му мрежести криле се свиха майсторски зад гърба му. След това черният дракон каза с дълбок и плътен глас:
— Вие ме повикахте и аз дойдох. Винаги е хубаво да те видя, приятелко Алекстраза…
— И аз приветствам присъствието ти, скъпи Нелтарион.
Преди малко Крас едва се беше овладял при пристигането на Малигос. Сега се опитваше само да не трепери, да не покаже колко зле го кара да се чувства последният пристигнал. Но докато предишната му реакция идваше от знанието му за обреченото бъдеще на Пазителя на Магията, сега Крас се тревожеше повече за бъдещето на всички дракони… и за самия свят, ако изобщо оцелееше след нахлуването на Легиона.
Пред него стоеше Нелтарион.
Нелтарион, Пазителя на Земята. Най-уважаваният от Аспектите, а в добавка — и близък приятел на обичната кралица на магьосника. Ако бе част от ятото й, със сигурност отдавна би бил избран за консорт. Извън собствените й самци, Нелтарион беше този, чийто съвет Алекстраза най-често търсеше, защото мрачният черен дракон имаше остър ум и можеше да вижда нещата от всички ъгли. Нелтарион не правеше нищо, без да е обмислил всички възможни варианти и в младостта си Крас му беше подражавал в много отношения.
Ала в бъдещето, от което идеше магьосникът, всяка мисъл да имитира черния би се смятала за много по-страшна от лудост. Пазителят на Земята бе отхвърлил ролята на защитник, която Аспектите по традиция осигуряваха на смъртните кралства. Вместо това бе решил, че по-малките раси са коренът на всичко погрешно на земята и трябва да бъдат отстранени… както и всички, които им помагат.
Нелтарион се беше отдал на представата за свят, където управляват драконите… и по-специално собственото му ято. Тази растяща мания го доведе до безбройни актове на все по-ужасяващи зверства, толкова страховити, че накрая черният се превърна в също толкова зловеща заплаха за света, колкото и демоните от Пламтящия легион. В края на краищата другите Аспекти се обединиха срещу него, но не преди да е успял да пролее много кръв и да предизвика повсеместна разруха.
Тогава, отричайки всичко, което някога е бил, Нелтарион отрече и собственото си име. Някогашните му спътници му дадоха ново, с което в бъдещето щеше да стане известен на всички. Име, което се превърна в синоним на злото:
Детуинг…
Там, пред смаяния поглед на Крас, се извисяваше Детуинг, Унищожителя, Черния Бич. Но драконовият магьосник не можеше да направи нищо, за да предупреди останалите. Всъщност, макар да знаеше в каква опасност ще се превърне Нелтарион накрая, Крас не можеше да си спомни кога и къде започваше тази трагедия. Ако всееше недоверие сред Аспектите в този критичен момент от историята, рискуваше по-голяма катастрофа от онази, скрита в бъдещето на Земния Пазител.