Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността». Краткое содержание книги:
И все пак…
— Изненадах се, когато не ти, а Изера се свърза с мен — избоботи черният. — Добре ли се чувстваш, Алекстраза?
— Да, Нелтарион.
Той огледа спътниците й.
— А ти, млади Кориалстраз? Мисля че не си в най-добрата си форма.
— Отминаваща болест — учтиво отвърна червеният мъжкар. — За мен е чест отново да те срещна, Земни Пазителю.
Разговаряха като приятели, но Крас успя да си спомни, че като Детуинг, черният дракон едва го познаваше. По времето на оркските войни жестокият бегемот толкова дълго се беше носил сред лудостта си, че отминалите приятелства бяха изчезнали от паметта му. Значение имаше само това, което подпомагаше черната му кауза.
Ала тук Нелтарион все още беше другар. Той надзърна над врата на Кориалстраз и забеляза дребната закачулена фигура.
— Значи ти си този, за когото чух. Имаш ли име?
— Крас! — отвърна бързо, почти троснато, магьосникът.
— О, предизвикателен дребосък! — отбеляза Нелтарион развеселено. — Според мен, както Изера също намекна, той определено е дракон.
— При това дракон с история за разказване — добави Алекстраза. Тя се взираше в тавана и по-конкретно в мястото, откъдето бе дошла заедно с другарите си. — Но бих искала да дам на Ноздорму още малко време да пристигне.
— Да дадем още малко време на Безвременния? — Малигос се засмя. — Колко комично! Няма да оставя мрачния Ноздорму да си тръгне, преди да му се подиграя с тази шега!
— И ще му се подиграваш колкото и време да благоволи да ти отдели, така ли? — отвърна бързо Нелтарион, а на гущеровото му лице се изписа широка зъбата усмивка.
Малигос продължи да се смее. Двамата с Нелтарион се отделиха настрани, вече дълбоко потънали в някакъв разговор.
— Може и да не са братя по кръв — отбеляза Изера, а затворените й очи следяха улисаните в разговор мъжкари — но по природа са като близнаци.
Алекстраза се съгласи:
— Добре е, че Нелтарион има рамото на Малигос, на което да се опре. Напоследък е мълчалив пред мен.
— И аз усещам някаква дистанцираност. Изглежда не приема добре действията на тези нощни елфи. Веднъж отбеляза пред мен, че имали грандоманските идеи да станат могъщи като създателите, но без да са се доближили ни най-малко към тяхната мъдрост.
— В това може би има известна доза истина — отвърна Кралицата на Живота, а очите й за миг прескочиха към Крас.
Магьосникът започваше да се чувства все по-неспокоен под този поглед. Сред всички тях Алекстраза най-много заслужаваше да получи предупреждение. Именно Детуинг щеше да я превърне в робиня на орките, чиито войни с готовност принасяха в жертва децата й заради бруталната си кауза. Детуинг щеше да използва така създадения хаос през последните дни от оркските войни, за да открадне това, което наистина искаше… яйцата на Кралицата на Живота, с които да създаде наново разбитото си ято, почти напълно унищожено заради другите му побъркани планове.
„И какъв лимит да си поставя? — запита се ядно Крас. — Кога трябва да бъде пресечена линията? Мога да не им кажа нищичко за орките, нищо за предателствата на Земния Пазител или за Пламтящия легион… мога само да им дам достатъчно информация, за да подпиша смъртната си присъда… и тази на Ронин!“
Загледа се безпомощно към единия от източниците на дилемата си. Нелтарион разговаряше весело с Малигос, а той от своя страна се беше обърнал с гръб към чакащите дракони. Огромният черен мъжкар разпери крилата си и кимна на някаква забележка, изказана от блестящия му приятел. Ако бяха хора, джуджета или някоя друга смъртна раса, двамата щяха да са съвсем на място в някоя таверна над чашите с бира. По-слабите раси виждаха драконите или като чудовищни зверове, или като фонтани на мъдростта, а в действителност същността на безсмъртната раса в много отношения бе не по-малко земна от тази на дребните създанийца, които надзираваха.
Очите на Нелтарион се отклониха за момент от Малигос и срещнаха, макар и за частица от секундата, тези на Крас.
И в този момент магьосникът осъзна, че всичко, което той и другите Аспекти виждаха до момента от черния дракон, беше само маскировка.
Тъмнината вече се спускаше над Земния Пазител.
„Не е възможно! Просто не е възможно! — настояваше Крас пред себе си, едва успял да запази изражението си безизразно. — Не сега!“