Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
Тиранде запази изражението си безизразно. Дори и тези благородници трябваше да осъзнават, че мнозина от тях ще умрат, при това брутално. Тя мълчаливо се помоли на Елун да напътства новите й спътници. Те искаха да изкупят вината си за докарването на Легиона в Калимдор и тя щеше да стори всичко необходимо, за да им бъде даден шансът да получат тази прошка.
Дат’Ремар посочи отново входа.
— Нека пътят се отвори!
Големите врати се разтвориха навън с такава сила, че след трясъка останаха само трески.
— Напред!
Тиранде пришпори пантерата си след неговата.
Първите Аристократи преминаха през разбитите врати, а нощните им пантери прескачаха останките безпроблемно. Труповете на няколко демона лежаха в непосредствена близост до изхода, явно хванати от магията на Аристократа.
— Манорот и останалите би трябвало още да се намират при Кладенеца! — извика Дат’Ремар. — И това е единствената ни надежда за успех!
Споменаването на Кладенеца накара Тиранде да се сети за Илидан. Така й се искаше той да е сред онези, които се опитваха да избягат от злото на демоничния повелител, вместо доброволно да го приветства.
Зловещата мъгла, покриваща Зин-Азшари, не забави ездачите, защото Аристократите вече бяха добре запознати със свойствата й. Жрицата просто следваше спасителите си и чакаше.
Чакаше първата заплаха за бягството им.
И когато тя най-сетне се появи, беше под формата на адски зверове, които скочиха върху ездачите в центъра на групата, свалиха двама от тях, като почти изкормиха единия. Пипалата на демоните се вкопчиха в жертвите им и изсмукаха жизнените им сили.
Една жена, яздеща близо до Тиранде, хвърли нещо, подобно на малка пръчка. Докато достигне целта си обаче, тя се превърна в огромно копие, което прониза единия звяр през гърдите.
Другите демонични хрътки умряха по подобен начин, но няколко се втурнаха да бягат с ужасен вой. Дат’Ремар запрати мълния към оцелелите, унищожавайки две. Парчетата от тях заваляха върху Аристократите. Третият и последен адски звяр избяга.
— Сега със сигурност знаят за нас! — изръмжа магьосникът. — По-бързо!
Проехтя дълбок и тъжен вой на боен рог. Миг по-късно му отговориха няколко други, някъде далеч напред. Тиранде се замоли горещо за помощ от Елун, съзнавайки, че нощните елфи скоро ще се бият за собствения си живот.
— Сарат’Наджак! Йол’Титиан! При мен!
Двамата Аристократи бързо изравниха животните си с Дат’Ремар. Тримата заедно вдигнаха по един юмрук, насочиха го към пътя напред и започнаха да напяват заклинание.
Пред първите ездачи проблесна алена енергия, а после се задържа във въздуха. Дори Тиранде усещаше огромната сила, призована от Кладенеца.
И тогава… от мъглата изплува стена от огромни рогати войни, заобиколени от зеленикави пламъци. Адските пазачи се затичаха към ренегатите, размахвайки оръжия, почти толкова големи, колкото Тиранде беше висока.
Но първите, които се сблъскаха с алената бариера, се запалиха. Пламъците, извиращи от собствените им тела, добиха цвета на творението на Аристократите, а после погълнаха демоните. Чудовищните войни закрещяха и започнаха да падат един по един. Няколко мига по-късно от всички поразени бяха останали само късчета овъглена броня.
Но демоните не спираха да напират и скоро бяха наобиколили бегълците. Заклинателите не можеха да се концентрират върху всеки отделен демон и онези, които успяваха да се промъкнат през защитата, нанасяха ужасни поражения на нощните елфи. Една пантера падна с прерязано гърло и ездачката й се озова на земята. Преди да успее да се изправи, адските пазачи, нападнали котката й, я обезглавиха. Друг Аристократ бе смъкнат от седлото си, пронизан откъм гърба, а след това хвърлен под краката на нощните пантери.
Един едър войн успя да се промъкне зад Дат’Ремар. Тиранде рязко си пое дъх и извади меча си, молейки се на Елун да направлява ръката й.
Острието заблестя с бледата сребриста аура на нейната богиня. Металът премина през бронята на демона без каквато и да е съпротива.
Адският пазач изсумтя и започна да се обръща към жрицата… но после горната половина на тялото му се отдели. Демонът се свлече — благословеният от Майката Луна удар на жрицата се бе оказал толкова чист, че жертвата й дори не бе осъзнала, че вече е мъртва.