Ханибал - врагът на Рим
- Автор: Кейн Бен
- Серия: Ханибал #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559074
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Ханибал - врагът на Рим». Краткое содержание книги:
Очите на Малх блеснаха.
— Разбира се, генерале.
— Добре. — Ханибал изгледа Бостар и Сафон. — Старият лъв може и да води групата, но ще има нуждата и от млади, ако иска ловът му да е успешен. Ще потеглите ли с баща си?
— Да, генерале! — едновременно извикаха братята. — Оказваш на семейството ни огромна чест, като ни поверяваш тази задача — добави Сафон.
Генералът се усмихна.
— Сигурен съм, че ще оправдаеш напълно доверието ми.
Зарадван от това признание за Сафон, Бостар погледна доволно брат си. И беше награден с отсечено кимане.
— Какво мислиш, Малх?
— Ще трябва да потеглим незабавно, генерале. До Ибър има много път.
— Почти три хиляди стадия — съгласи се Ханибал. — Както знаеш, земите до реката са общо взето спокойни. След това до границите с Галия може и да е различно. Навсякъде има планини, долини и проходи и се говори, че тамошните племена са изключително войнствени и свободолюбиви. — Той замълча за момент. — От колко души ще имаш нужда?
— Пробиването на път със сила просто не е вариант. Нито пък цел. Трябва да бъдем пратеници, а не войска — отвърна Малх. — Най-важното е да можем да се движим бързо и да отбиваме евентуални нападения на разбойници. — Погледна синовете си, които кимнаха в знак на съгласие. — Две дузини от моите копиеносци и още толкова скутарии би трябвало да са достатъчни.
— Ще можеш лично да ги избереш. А сега, наздравица за успеха ви. — Ханибал щракна с пръсти и от задната част на палатката се появи роб. — Вино! — Докато робът бързаше да изпълни заповедта, генералът погледна сериозно мъжете около масата.
— Да помолим Мелкарт, Баал Сафон, Танит и Баал Хамон да водят и закрилят тези доблестни мъже по време на мисията им.
Помещението се изпълни с одобрително мърморене, а Бостар добави и молитва от себе си. „Нека със Сафон да се помирим веднъж завинаги“.
Като преодоляваше студ, кал и хапещ зимен вятър, пратеничеството бавно напредваше към Ибър. Оттатък реката на местните обитатели не можеше да се има доверие и затова Малх ги поведе по по-безопасния крайбрежен път, където имаше много селища, свикнали с търговци от други земи. Отрядът мина през Адеба и Таракон, преди да стигне без премеждия до град Баркинон, който се намираше при устието на река Убрикат.
Имаше няколко пътя през планините до Галия и Ханибал им беше казал, че вероятно ще раздели войската си и ще я прекара през тях. Това означаваше, че трябва да посетят всички племена, които контролираха проходите. Период на необичайно спокойно и сухо за сезона време накара Малх да се насочи първо на север към планините, вместо да започне с най-лесния път към Галия — покрай брега през градовете Герунда и Емпория.
Този маршрут можеше да бъде оставен за накрая. Наели местни водачи, пратениците прекараха много дни по тесни пътеки, които се виеха по възвишения и долини. Както можеше да се очаква, времето се развали и пътуването, което при други условия би продължило няколко седмици, се проточи два месеца. За щастие изпитанията им не бяха напразни. Главатарите, които посрещаха картагенците, изглеждаха впечатлени от историите за военните победи на Ханибал в Иберия и описанията на огромната му войска. И най-вече приемаха благосклонно даровете, поднасяни им от Малх — торби сребърни монети, майсторски изработени кописи и къси келтиберийски мечове.
Накрая остана да се свържат единствено с авсетаните, които контролираха крайбрежния път към Галия. След като се върна в Емпория да смени подковите на конете и да се запаси, Малх отседна в единствената странноприемница, която беше достатъчно голяма да побере всичките му хора. Незабавно настоя да се срещне с водачите им — трима смугли ловци. Малко след залез те се събраха около масата в стаята му. Малки овални лампи хвърляха топла кехлибарена светлина върху мърлявата мазилка на стената. Синовете на Малх седяха един срещу друг. Отношенията им оставаха прилични, понякога дори сърдечни, но Бостар беше престанал да се опитва да е приятел със Сафон. Всяка крачка в тази посока се посрещаше с безразличие от брат му. Тъй да бъде, реши Бостар. Това положение беше по-добро от постоянните разпри. Подобни мисли неизменно го връщаха към Ханон и подлото му желание Сафон да се беше изгубил в морето. Смутен, Бостар пропъди тази мисъл.
Малх лично поднесе вино на водачите и каза на иберийски:
— Разкажете ми за това племе.
Тримата се спогледаха. Най-старият, жилав мъж с кафяво като кестен обрулено от вятъра лице, се наведе напред в стола си.