Ханибал - врагът на Рим

— Бостар? — попита Малх.

Бостар изгледа тримата водачи, които бяха вцепенени от ужас. После погледна брат си, който си играеше с ножа. Не искаше да ядосва Сафон, но и не беше подготвен да гледа как невинни хора страдат без причина.

— Не мисля, че изтезанията са необходими — каза Бостар на иберийски, без да обръща внимание на намръщената физиономия на брат си. — Тези хора бяха денонощно с нас седмици наред. Няма как да са извършили предателство. Мисля, че най-вероятно се страхуват от авсетаните. Не виждам обаче причина да не изпълнят клетвата си, която е да ни водят, докато не ги освободим.

Малх обмисли мълчаливо отговорите им. Накрая се обърна към старшия водач.

— Синът ми прав ли е? Страхувате ли се от авсетаните?

— Да, господарю. Те са разбойници. — Последва кратка пауза. — Че и по-лошо.

Тревога изпълни Бостар, но преди да успее да реагира, Сафон го изпревари.

— И кога точно щяхте да ни го кажете? — остро попита той.

Отговор не последва.

Сафон погледна победоносно Бостар.

— Защо просто не ни покажат пътя и после да ги убием?

„Може би брат ми е прав“, неохотно си помисли Бостар. Не искаше да си признае, че е направил погрешна преценка, като се е доверил на водачите.

Реакцията на баща му го изненада.

— Ами ако ни бяха предупредили? Какво щяхме да направим?

По врата и лицето на Сафон бавно плъзна червенина.

— Пак щяхме да идем в селото — отвърна той.

— Именно — каза Малх и изгледа свирепо водачите. — Не че не бих сложил край на мизерния ви живот заради премълчаване на важна информация, но не виждам смисъл да ви убивам, щом така или иначе ще идем там.

Тримата запелтечиха благодарности.

— За нас ще е чест да ви отведем утре до селището на авсетаните, господарю — каза главният водач.

— Точно така. Ще го направите. — Тонът на Малх беше мек като коприна, но нямаше как да не се усети скритата в него заплаха. — Миркан! Ела тук.

Едър як копиеносец влезе в стаята.

— Командире?

— Вземи оръжията на тези хора и ги заведи в стаята им. Постави стражи при вратата и прозорците.

— Слушам. — Миркан протегна грамадната си ръка и водачите покорно предадоха ножовете си, след което го последваха в коридора.

— Изглежда, че и двамата има да учите още за преценяването на хората — сгълча Малх синовете си. — Не всеки е почтен като теб, Бостар. И не всеки заслужава изтезания, Сафон.

Двамата му синове изведнъж намериха повърхността на масата за извънредно интересна.

— Идете да си починете — каза Малх с по-мек тон. — Чака ни дълъг ден.

— Да, татко.

Като един братята избутаха столовете си назад и излязоха.

Не размениха нито дума по пътя към стаите си.