Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
Не всички са убедени от тази идея. Свидетелствата сочат, че няма внезапна постъпателна промяна в размера на мозъка, а постепенно увеличаване с времето. Нещо като Закона на Мур през XX в., когато има промени в технологиите, но изчислителната мощност за дадена цена се увеличава постепенно – така и мозъкът се увеличава постепенно, макар и да има няколко човешки вида, изчезнали с времето.
Но как Homo erectus е изобретил готвенето? Разбира се, огънят е бил познат. В интерес на истината през някои сезони сигурно е било нещо обичайно да видиш причинени от светкавици пожари сред сухите треви. Шимпанзетата се възползват от този естествен феномен. Дали Homo erectus не е развил привичка да се навърта покрай такива пожари и да лови дребни животни, които панически бягат, за да се спасят от пламъците, или да търси овъглени трупове, попаднали в огъня, понеже е открил, че са вкусни и засищат – гущери, гризачи, птичи яйца, защо не и ядки? Други хищници имат такъв навик, особено ястребите. Вероятно умишленото разпространяване на пожарите чрез пренасяне на жар от едно място на друго се е превърнало в обичай, защото така се насърчава растежът на нова трева, а тя привлича стада дивеч. Възможно е хората да са си предавали горящи клони, за да се топлят през нощта и едва след това да са започнали да готвят. Сигурно е имало продъл-жителен период, в който огънят е бил нещо като бонус, използвал се е рядко или само от една група хора, но не от всички. В тази група надали е имало изследователски и развоен център, който да тества различни методи на готвене, но усвояването на цялата среда се е свело именно до това, щом контролираното използване на огъня станало нещо обичайно.
Homo erectus открил как да използва непозната досега за бозайниците форма на енергия, съхранена в дървото и освобождавана чрез горене. Така човешките същества крадели енергийни източници, които иначе били запазени за термити, гъби и бактерии. Това по същество е преобразуване на енергия, равно по влияние на приемането на изкопаемите горива много хилядолетия по-късно.
Съвършеното изобретение: самият живот
Първата иновация е зараждането на живота на Земята: първото пренареждане на атомите и байтовете в невероятни форми, които можели да овладеят енергията за дадена цел, а това е подходящо описание също на автомобил или конференция. Това се е случило преди четири милиарда години, когато е нямало живи същества, да не говорим за интелигентни. Не знаем особено много къде и как се е случило, но това не бива да ни разсейва от статута на живота като иновация. Знаем, че всичко се свежда до енергия и невероятност, които са важни за иновациите и днес. А фактът, че никой не е планирал произхода на живота, също е ключов урок.
Всички живи същества имат характерен начин за улавяне на енергията и за превръщането ѝ в нещо полезно. Техните клетки изпомпват протони през клетъчната мембрана, за да създадат съставки за енергия, които после подхранват синтеза на протеини, а те вършат задачата да превърнат енергията в работа също като парните машини и компютрите. През всяка една секунда от живота си човек изпомпва милиарди трилиони протони през мембраните в хиляди трилиони митохондрии в телесните клетки.
Когато това спре, настъпва смърт. Цианидът е отрова, защото блокира протонната помпа. Току-що починал човек реално е като жив, но не и в невидим мащаб, тъй като способността му да изпомпва протони от правилната страна на мембраната вече е изгубена.
Ник Лейн от Университетския колеж в Лондон първи осъзнава колко необикновено е това. Това е някакъв произволен начин за създаване и съхраняване на енергия за предизвикване на ентропията на локално ниво. Той предполага, че това може да ни насочи кога и къде животът се е появил за пръв път, нещо като фосилен отпечатък. През 2000 г. е открит нов алкален топъл подводен „комин“ на дъното посред Атлантическия океан. Той се отличава от киселинните, бълващи черно, комини другаде. Кръстен е Загубеният град заради огромните си карбонатни комини и кули и се оказва, че в него има структури, в които протоните преминават през тънки, полупропускливи стени от никел, желязо и сяра в миниатюрни пори. Този случаен източник на енергия позволява или причинява синтез на органични молекули, които се натрупват и си взаимодействат. Лейн смята, че животът се е зародил именно в такава пора преди четири милиарда години. Естествените протони случайно са довели до генериране на молекулярен комплекс. Произходът на енергията е в реакцията между химикалите в скалите и течностите.