Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
По-новата история ни учи на същия урок. Иновацията процъфтява в градове, които търгуват свободно с други градове, така е в Индия, Китай, Финикия, Гърция, Арабия, Италия, Нидерландия и Британия – все места, където идеите се срещат и съчетават, за да породят нови идеи. Иновацията е колективно явление, което се среща между умовете, а не в тях. Тук се крие и урокът за модерния свят.
Огънят направи пира възможен
Иновации като парата и социалните медии променят културата. Огънят бил иновация, която отива една крачка по-далеч и променя човешката анатомия. Никой не знае със сигурност кога или къде е изобретен огънят. Според следи в археологически находки това може да се е случило преди половин или един милион години и да е станало веднъж или множество пъти. Но анатомичните доказателства са много по-убедителни: човешките същества не могат да съществуват единствено със сурова храна, телата ни са адаптирани към сготвена храна и вероятно е така вече почти два милиона години. Това подсказва за контролиран огън.
Днес някои хора се опитват да преживяват със сурова храна, а в резултат почти винаги губят тегло и страдат от безплодие и хроничен недостиг на енергия, без значение колко тъпчат коремите си с ядки и плодове. Немско проучване на повече от 500 привърженици на суровата храна, които консумират предимно необработени продукти, заключава, че „строга диета на сурова храна не може да гарантира адекватно снабдяване с енергия“. Имайте предвид, че е направено сред хора, които ядат култивирани и лесни за храносмилане плодове и зеленчуци, а не дивите им разновидности, да не говорим, че не бродят енергично из гората, за да търсят храна, както правят шимпанзетата, които се чувстват прекрасно на сурова храна. Човешкият стомашно-чревен тракт просто не е адаптиран да извлича достатъчно енергия от сурови зеленчуци, сурово месо, сурови ядки или сурови плодове. Като се замислим, това е много странно, понеже не е така при който и да е друг вид, включително одомашнени животни като кучетата.
Всяко открито човешко същество готви храната си, колкото и проста да е екосистемата му и колкото и да зависи от конкретни видове – от инуитите до сентинелите и жителите на Огнена земя. Всяка общност на ловци събирачи се навърта около готварския огън. Може да похапват сурова храна през деня, но се връщат край лагерния огън, за да си сготвят яденето за вечерта. Ричард Рангам си спомня случая със семейството на Дъглас Робъртсън, което оцеляло трийсет и един дни в морето върху спасителен сал, като се хранело само с костенурки и риба. Хората оживели, но отслабнали много и мисълта за сготвена храна не им излизала от главите. Освен това човешките същества са много по-податливи от другите човекоподобни на стомашни болести от развалено месо и от горчивите и токсични съставки в дивите растения. Ние наистина сме адаптирани да готвим храната си.
Готвенето прави храната по-лесна за усвояване. То преработва скорбялата и почти удвоява енергията ѝ. Денатурира протеините и увеличава енергийния прием от едно яйце или пържола с около 40 процента. Все едно имате допълнителен външен стомах. Ето защо готвенето обяснява защо имаме дребни зъби, малък стомах, а червата ни не са много по-големи от другите човекоподобни маймуни спрямо телесното ни тегло. Малкият стомашно-чревен тракт ни улеснява, понеже в сравнение с човекоподобните маймуни хората горят с 10 процента по-малко енергия само за да поддържат отделителната си система. Така че готварският огън не само ни осигурява енергия, но и пести енергия. Както твърди Лесли Айело, това е изключително важна стъпка към увеличаването на човешкия мозък. Като надградили размера на гладния за енергия орган в черепа, на първите човекоподобни не се налагало да жертват черния дроб или мускулите, а пестели от стомаха и червата. Ето как готвенето ни позволило да имаме по-големи мозъци.
Преходът към по-голям мозък и по-малък стомашно-чревен тракт се е случил преди почти два милиона години, когато Homo habilis бил заменен от Homo erectus в Африка и другаде по света, макар че подобен времеви маркер вероятно е подвеждащ, понеже промяната е била постепенна и продължителна, а вкаменелостите от периода са оскъдни. Доскоро увеличаването на размера на мозъка се обясняваше с яденето на месо. Но в книгата си „Catching Fire“ (Да запалиш огън – бел. прев.) Ричард Рангам смята, че това не е логично, тъй като човешкият храносмилателен тракт е зле приспособен към усвояване на сурово месо в сравнение примерно с кучето и е крайно зависим от мазнини (при по-студен климат) или от въглехидрати (при топъл климат), за да се балансира месото. Затова той твърди, че промяната се обяснява с готвенето: появата на Homo erectus с по-дребни зъби, по-тесен таз и не толкова изпъкнал гръден кош предполага по-малки стомах и черва. Плюс голямо увеличение на обема на мозъка.