Скитник броди по света
- Автор: Гуляшки Андрей
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Скитник броди по света». Краткое содержание книги:
Не му отговорих, но почувствувах в «омекналото» си сърце да се налива горчилка.
Къщата, в която Измирлиев ме заведе, се намираше на ъгъла па улиците «Веслец» и «Цар Симеон». Наблизо не бяха падали бомби, но осветление нямаше, както в целия град. По пътя се смесихме с хиляди хора, които бързаха за гарата, и това многолюдие, колкото и тъжно да беше, подпомагаше бягството ни и ни затуляше от полицейски очи.
На разделяне Измирлиев стисна ръката ми и ме посъветва, всъщност нареди:
— Тук ще стоиш и няма да си показваш носа навън! Ще заключиш със секрета и няма никому да отваряш освен на мен само като чуеш и познаеш гласа ми!
Останах сам. Така прекарах в това малко, но спретнато апартаментче три дни.Отначало ме обхвана една мъка, каквато навярно изпитват корабокрушенци, изхвърлени на някой непознат и безлюден остров. Какво ли не тровеше душата ми — горчилката от думите на Измирлиев. Когато близък човек те настъпи, болката е стократно по—силна. Сърцето ми било поомекнало! «От гориците ли, от що ли!» Никога не съм имал по—кораво сърце, в него са бликали, бликат и сега едни и същи чувства. Или може би тоя вид сърца като моето да са излезли вече от мода!
Не бях виждал Соня и малкия Лука повече от месец. Особено бях се разтъжил за Лука! Той бъбреше забавно, имаше много думи, с него можехме да водим вече «мъжки» разговор. Нещата със Соня бяха навлезли в едно русло нито дълбоко, нито бурно, течаха си кротко. И двамата бяхме се примирили, като хора, които доброволно са се отказали от нещо, което им е било много скъпо.
Бързо разбрах, че съм попаднал в дом на учителско семейство. На едно малко бюро забелязах учителски бележници и един класен дневник, върху етикета на който беше написано: «Първа девическа гимназия. VII «б» полукласически». Щеше ми се да отворя дневника, но ме възпря някакво смътно чувство на неловкост. Все пак бях неканен гост в тоя дом.
Но се порових в малката им библиотека. Намерих «Писма от моята мелница» на френски. Два пъти бях чел тази прекрасна книга, тогава я зачетох за трети път. И един промеждутък, както бях се размислил за някои неща, изведнъж се сетих за Арбанаси, родното село на скитника Танас, моя баща. Може би тоя спомен за Арбанаси извика у мен книгата на Доде, макар че от нея лъхаше сладък и топъл провансалски въздух, а Арбанаси беше прохладно село дори през летните месеци. Последната си ученическа ваканция прекарах там, покрай Янтра имаше караджейки, кротвах се на слънце до някоя и унесен (а навярно и «занесено») четях. По туй време прочетох «Виктория» на Хамсун и «Любовта на Митя» от БуИ И двете книжки ме разтърсиха, всяка по своему, разЯ се. Не дочаках края на ваканцията и предсрочно сс : върнах в София — онова момиче, с което ме свързвщ «безперспективна» любов, не ми излизаше от ума.
На четвъртия ден от моето затворничество, към четири часа след обяд, пристигна Измирлиев. Той имаше тоя път съвсем уморен и съсипан вид, само познатите ми живи дружелюбни светлинки в очите му напомняха някога ната му жизнерадост.
— Нагладува ли се? — попита ме той. И без да дочака отговор, продължи: — Работите са лоши, скъпи докторе. Арестували са Асен още оня ден, на 11—и. Вместо да тръгне направо за гарата, хлапакът се затирил да търси познати из разнебитена София и така попаднал в лапите им.
Нещо като че ли ме бодна по сърцето и аз тихо въздъхнах.
— Но това не е най—лошото! — изгледа ме недоволно Измирлиев. — Арестувани са и другите двама от групата, което значи, че един от тях е провокатор.
— Лошо! — стиснах ръце и усетих, че по гърба ми пролазват тръпки. В стаята и без това беше много студено, не беше пален огън кой знае откога.
— И все пак не е най—лошото! — каза Измирлиев и гласът му сякаш изведнъж се прекърши. — Същия този ден на гарата е бил задържан Сашо, като изпращал своята Марина.
Някое време мълчахме и двамата. Измирлиев запали цигара, а аз напълних лулата си.
— Обръчът така се е стегнал около тебе, приятелю, че не виждам пролука, през която да се измъкнеш. А ти знаеш много и ако паднеш в лапите им, чорапът непременно ще започне да се разплита.
Поисках да възразя, но той рязко махна с ръка да мълча.
— Има само един изход и той е в интерес на всички ни. И на делото най—напред, разбира се! Да се махнеш още днес, още тоя час оттук!