В долината на смъртта
- Автор: Май Карл
- Серия: deutsche herzen, deutsche helden #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «КАЛЕМ — 90»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «В долината на смъртта». Краткое содержание книги:
— И какво пък се е провинила? — попита Хофтър с неуверен поглед към Миранда.
— Тя е довереница и съучастница в делата на мъжа, който сега се нарича Зенърт, ала под името Уолкър и Хопкинс има на съвестта си низ от мерзки деяния.
— Не е вярно! — извика Миранда. — Не знам нищо такова!
— Как стана тогава, че Уолкър ви взе със себе си при своето пътуване, или по-точно казано, при своето бягство? Очевидно, защото се е страхувал, че бихте могла да го издадете.
— Не съм длъжна да ви давам отговор. Не можете да ми сторите нищо и аз настоявам да бъда освободена!
— За настояване в случая не може и дума да става, а най-много за молба. На нас и през ум не ни минава да се откажем от предимството, което ни дава в ръцете вашето залавяне. Вие сте наш заложник и ако на мис Уилкинс и баща й се случи дори нещо най-дребно, вие ще го изкупите.
— Аз съм лейди и изисквам да ми се оказва вниманието, което подобава на една дама в тази страна!
— Отново изисквате! Припомнете си, че мис Уилкинс също е изисквала внимание. То отдадено ли й беше?
— Не съм си имала никаква работа с мис Уилкинс.
— Нима? — иронизира ловецът. — Кой всъщност примами двамата в клопката? Не сте ли била вие? Я не си правете труда! Нямата работа с деца, а с мъже. Обявявам ви за наша пленница.
— А аз повдигам протест!
— Как смятате да придадете валидност на протеста си?
— Поставям се под закрилата на мастър Хофтър и хората му, които няма да позволят да ми причините страдание!
— Мастър Хофтър и хората му? Те самите се нуждаят от защита и ще бъдат радостни, ако ги оставим на спокойствие. Уил Паркър, имаш ли някое въже за тази красива мис?
— Well, ако искаш, цяла дузина!
— Как, ще наредите да ме вържат? — изкрещя Миранда бясно. — Мен, една лейди?
— Ще се чувствате при нас точно толкова добре, колкото мис Уилкинс при вас. Можете ли да искате нещо повече? Нещата си остават така, ще бъдете вързана!
И така си остана. Миранда трябваше да се примири с неизбежното. Вярно, Хофтър понечи да посредничи, ала бе здравата скастрен от Олд Файерхенд.
— Вие всъщност би трябвало да ми бъдете благодарен, че ви отървах от тази бестия. Не бъдете със слаби ангели, човече, и не се оставяйте да ви вземе акъла красивото личице на тази жена! Бъдете радостен, че се появихме навреме, за да ви предвардим от една стъпка, която скъпо щеше да ви струва. За мен тази работа е уредена. Надявам, се, че с поведението си няма да ми дадете повод да постъпя с вас по-строго, отколкото би ми било приятно. И точка по въпроса!
Хофтър не се осмели повече да направи някакво възражение и замълча. Ясно му личеше наистина, че много трудно ще превъзмогне загубата, но той не се чувстваше дорасъл за Олд Файерхенд, така че не му остана нищо друго, освен да се помири с орисията си.
Спътниците на Олд Файерхенд бяха напълно доволни от начина, по който той уреди нещата. Но следващото решение можеше да се вземе едва когато се върнеше Винету.
Не мина много и апачът скочи на борда.
— Войните на апачите и марикопите са тук. Какво ще посъветва моят бял брат Олд Файерхенд?
— Нищо, което великият вожд на апачите вече сам не е разпоредил.
— Винету изпрати напред тридесет бойци, за да преследват мохавите и пленниците им.
Той го каза толкова спокойно, сякаш се касаеше за нещо, разбиращо се от само себе си. Но Олд Файерхенд се усмихна.
— Защо?
— Ние знаем, че мохавите са били тук и са взели със себе си пленниците на тази лодка и всички, които искаме да заловим. Те са на три места по десет по десет пъти войни. Дълго няма да се радват на плячката си.
— Те знаят, че ще ги преследваме и искат да ни посрещнат в Долината на смъртта. Ние ще им развалим удоволствието!… Как стоят нещата, мастър Хофтър, кога потегляте?
Хофтър хвърли копнеещ поглед по посоката, в която бе отведена Миранда, ала после се стегна.
— Веднага щом разрешите — изрече с твърд глас.
— Ха така! Сега ми харесвате повече отпреди. Вие сте свободен и можете да тръгнете, когато поискате. И аз ще се радвам някой ден да ви срещна при по-подходящи обстоятелства.
С тези думи той освободи Хофтър от ремъците. После се обърна към спътниците си.
— Не бива да позволяваме на мохавите голяма преднина. Ето защо трябва незабавно да потеглим, макар че нощта скоро ще настъпи. Аз самият ще опитам с хер фон Адлерхорст да достигна Долината на смъртта преди Ролан и неговите хора. А с вас как стоят нещата, сър Дейвид, ще продължите ли с яхтата надолу по реката?
— No — заяви Линдсей. — Ще яздя естествено с вас към Долината на смъртта.