Далечна звезда
- Автор: Ейвъри Ан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павлина Йосифова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечна звезда». Краткое содержание книги:
Тялото й потрепери, зъбите й все още тракаха, но дълбоко в нея се надигна тревожно нетърпение, което я заля като физическо страдание, като огромна вълна от страст.
Всичко това беше толкова неправилно. Тя беше вестоносец. Тя и само тя трябваше да контролира чувствата и тялото си. Нейният град беше в опасност и тя носеше съобщение, което бе нужно на Господаря.
Шестимата мъже бяха лице с лице срещу преследвачите си, на място, където пътят се разширяваше в основата на стръмна скала, която им осигуряваше защитна стена. Но това не беше достатъчно. Четирима мъже и двама диваци лежаха мъртви, телата им лежаха там, където бяха паднали. Нарин изплака и това беше плач на страх и успокоение. Джеръл беше един от все още сражаващите се мъже. С гръб към скалата, той се сражаваше по най-добрия начин, по който можеше, с двама диваци. Но нямаше да издържи дълго на тяхната яростна атака. Дори от това разстояние Нарин можеше да види счупения край на една стрела, която стърчеше от бедрото му. Лявата му ръка висеше непотребна и кожената му дреха беше пропита с кръв от тази страна.
Без да обръща внимание на раните си, с оголени зъби и вдигната глава, той размахваше сабята си със смъртно настървение и отбиваше тромавите, но силни удари на меча на едно от съществата и потока от ударите с копие на другото.
Вторият мъж се биеше само срещу един дивак, сабя до сабя, но раните му и по-голямата физическа сила на дивака бързо го изтощаваха. Нямаше да издържи дълго. Нарин пристъпи напред и се изкачи на един висок камък, който й осигури по-добра видимост към битката долу. Взе малък камък и го хвърли по гърба на единия дивак. После сграбчи друг камък и го хвърли с такава сила, с каквато би забила копие.
И двата камъка попаднаха в целта си, но диваците едва ги усетиха. Нарин сграбчи още два камъка и ги хвърли. После още два.
Петият камък удари този, който носеше копие, точно зад ухото и достатъчно силно, така че дивакът се обърна с рев към новия и неочакван противник. Обръщането беше достатъчно да даде шанс на Джеръл. Той се хвърли напред и заби сабята си дълбоко в гърдите на ужасното създание и се завъртя така, че умиращият дивак падна към своя другар и го препъна.
Въодушевена от успеха си, Нарин се обърна, готова да хвърли друг камък към третия дивак. Беше закъсняла. Дивакът беше вдигнал сабята с двете си ръце със заплашителна сила. Мъжът падна на колене, сви се на купчина на земята и утихна. За миг ужас смрази Нарин. Мозъкът й беше вцепенен от яростта на удара. Тя следеше безпомощно как дивакът освободи напоената си с кръв сабя от тялото на жертвата си и се обърна, готов да нападне Джеръл.
Нарин извика — остър вик, почти писък, извади камата си от колана и пое надолу.
Джеръл, обезпокоен от вика, се извъртя тъкмо навреме, за да избегне атаката на дивака. Разсейването позволи на втория дивак да се приближи. Джеръл видя опасността твърде късно. Той се завъртя, но сабята на съществото вече се заби в дясната му страна, която започна да кърви.
Спрян от удара, Джеръл залитна, след което пристъпи напред.
В този миг Нарин се хвърли на гърба на първия дивак. Миризмата му беше толкова противна, че й се повдигна. Грубата му козина протри ръцете й и те прокървиха.
Звероподобният се завъртя, опитвайки се да я отхвърли. Нарин се хвана здраво, като се мъчеше да не го изпусне. Той я хвана с лапите си, дългите му и остри нокти се впиха в косата и бузата й. Нарин зарови ръцете си в по-твърда прегръдка. Той разкърши горната част на тялото си и се опита да я изхвърли през главата си.
Движението беше пагубно за дивака. Той всъщност подхвърли Нарин напред и нагоре, високо на раменете си, откъдето тя можеше да го достигне и отпред. С триумфален вик тя заби камата си дълбоко в гърлото му, под скулата, където беше най-уязвим.
Тя измъкна камата и я заби отново. Вторият удар беше излишен. Съществото беше вече мъртво и се свличаше.
Нарин се освободи с кама в ръка и погледна отчаяно към Джеръл. Останал само с един противник, той бе постигнал предимство. Нарин успя да види, че той пристъпи напред и заби сабята си в корема на дивака чак до дръжката.
Звярът изрева от ярост и болка, направи две клатещи се стъпки към Джеръл и раздираше напразно въздуха с лапи, преди да падне.
Джеръл стоеше олюлявайки се леко и гледаше надолу към съществото, като че ли неспособен да проумее какво е спечелил.
Нарин прибра камата в колана си и пристъпи към Джеръл. Устните му се разтеглиха в лека усмивка.
— Изглежда… че ти дължа живота си… отново, малък вестоносецо.
Думите му излязоха на пресекулки, като че ли усилието, което правеше, беше твърде голямо за него. Той вдигна ранената си ръка и нежно отмести кичур коса от очите й.
— Имаш… — той залитна, но се хвана за рамото на Нарин, за да се задържи — … ти имаш странен вкус да яхаш разни зверове.
Той започна да залита напред. С ужасен вик Нарин го обгърна с ръцете си и напрегна всички сили да го задържи. Тя почти се сгъна под неговата тежест, после го положи на земята и коленичи до него.