Десет приключения на Лиско
- Автор: Априлов Борис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Десет приключения на Лиско». Краткое содержание книги:
— Какво чудовище?
— Десетметров питон!
Чими изпищя и хукна, в бързината погрешно влезе в дупката, но изхвърча като тапа и изчезна по посоката на Димби и Домби. Лиско извика след него и щеше да вика още, но адско хъркане от вътрешността на дупката го вцепени. Лисичето се окопити и се сви зад камъка. Ослуша се. Нищо. Изправи се. Наведе се да избута камъка, но в този миг нещо вътре така изрева, че Лиско се намери в гората.
Тук беше приятно хладно, шумоляха листа, отвсякъде го обграждаше сигурност. Димби, Домби и Мокси лежаха на земята, почиваха след бягането и дори не го погледнаха.
— Какво става? — запита най-после Димби, както си лежеше по гръб.
— Той е вътре! — отвърна Лиско. — Там, в дупката!
— Щом си починем, ще бягаме отново! — изохка Мокси.
— Колкото може по-далеч — рече Домби през зачестеното дишане.
— Лиско, ще дойдеш ли с нас? — запита го Димби.
— Не знам — отвърна Лиско. — Все още не знам.
— Но за какво се мъчиш? Какво искаш?
— Ох! — въздъхна лисичето. — Не знам… Трябва да го хвана!
— Но защо бе, защо рискуваш живота си?
— Питай, че да ти кажа!
— Защо точно ти?… Нека други.
— Искам аз.
— Глупак си, разбери го… Ти си един голям глупак.
— Знам.
— Тогава?
— Не мога, разбери… Сега човечеството е неспокойно. Ако научи, че питонът е уловен, ще се успокои.
— Пак човечеството!…
— Човечеството в това време си гледа кефа, яде си сладолед и други неща, а ти!… — забеляза Мокси със затворени от умора очи.
— Това не ме интересува — отвърна Лиско. — Трябва да го хвана.
Той се изправи и решително тръгна към дупката. Щом излезе от гората, запълзя, приближи се до камъка и се притаи. Ръмженето от вътрешността на дупката не преставаше. Лисичето се хвана за камъка и напрегна силите си. Камъкът се помести. Още малко! Камъкът се помести отново. Още!… Само двайсет сантиметра!… Тап!…
Белият заоблен камък прилепна като капак.
Лиско рухна, падна, а трябваше да стане и да бяга, тъй като в дупката питонът започна да ръмжи и да се хвърля срещу камъка. Чудовището се задавяше от ярост.
Опрял гръб на камъка, Лиско пое дъх и извика:
— Хванах го!… Питонът е хванат!… Елатеее!… Всичкиии!… Хванах го.
Чими се появи и извика възмутено:
— Голяма работа!… Хванал един питон и орева света!… А сега да седнем да викаме!…
— Хванах го!…
Чими изруга още веднъж и изчезна.
На прилично разстояние от дупката вече стояха Димби, Домби и Мокси. Магарето стоеше на най-прилично разстояние.
— Нещо, така, да ти трябваме? — запита Мокси.
— Хванах го, Мокси!… Димби, хванах го!
— Да се нуждаеш от помощ? — запита Домби.
— Хванах го, Домби… Вътре е!… Реве и се мята!… Елате да ви прегърна!… И с него се справихме!… Видяхте ли какво стана!… Чуйте!
Някой изливаше злобата си с ръмжене.
— Добре ли си наместил камъка? — запита Мокси,
— Прилепна! — отвърна радостно Лиско. — Хванахме го!
Той прегръщаше и целуваше приятелите си.
— Е — отвърна скромно Мокси, — свършихме и тая работа, но падна бая треперене.
— Това е най-страшното ни приключение! — призна Домби.
— Вътре е! — ликуваше Лиско. — Ще се пукне от ярост, но е вътре!… Чуйте го!
Замълчаха. Тишина. Нищо.
Мокси се замисли за нов крос до гората. Домби го погледна. Той следеше всяко негово движение с намерението този път да го изпревари.
Разтревожен, Лиско се приближи до дупката:
— Ей, вътре ли си?
— Вътре съм, няма как — призна си Питона. — Напоследък не ми върви и туй то!
— С нас шега не бива, разбра ли? — извика Димби.
— Разбрах — отвърна примирено Питона.
— Какво ще го правим? — заинтересува се най-после Димби.
— Това не е наша работа — рече весело Лиско. — За нея си има други служби…
— Стой там! — извика към Питона Мокси. — Стой, да ти дойде умът.
— Ще бягаш, а?
— Ох! — въздъхна Питона. — Избягах, няма как. И вие на мое място щяхте да избягате.
— Стой вътре за спокойствието на човечеството! — рече Димби.
— Ох, това човечество! — въздъхна Питона. — Какво ще ме правите?
— Нищо — отвърна Лиско. — Ще те предадем на Зоопарка.
— Сега пък Зоопарк!… Сякаш не ми стигат другите неволи.
— Не се прави на ударен!… Ще те върнем там, откъдето избяга.
— Само не там! — извика болно Питона. — Където щете, но не и там! Господарят ще ми тегли такъв пердах, че ще си забравя името.
— Ооо, име! — удиви се Лиско. — Питона имал име… Как се казваш?
— Хектор.
— Как?
— Хектор!
— Аз пък съм Лиско.