Кралят на мургите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на мургите». Краткое содержание книги:
— Дори след като откри какви са били истинските му чувства към нея? Кой би могъл да се надява да разбере как работи женският ум?
— Не е трудно да се разбере Чабат, ваше величество — сви рамене Агачак. — Една обезобразена жена има малък шанс да привлече обожатели, а загубата на един — даже и неискрен — е много болезнена. Загубата й точно в този случай обаче е по-сложна. Сорчак и помагаше в изпълнението на определени магически обреди. Без него тя няма да може да продължи опитите си да призове демоните.
Ургит потрепери.
— Нали е чародейка. Това не й ли е достатъчно? Защо трябва да се бърка и в черната магия?
— Чабат всъщност не е толкова силна чародейка — отговори Агачак. — Тя мисли, че ще има по-голямо предимство, когато накрая ми се противопостави, ако има демони, които да й помогнат.
— Да ти се противопостави? Това ли е планирала?
— Разбира се. Нейните случайни занимавки са просто за забавление. Истинската й цел винаги е била властта. С времето щеше да се опита да вземе и моята.
— В такъв случай защо я остави да спечели такова влияние в храма?
— Развеселяваше ме — каза Агачак с хладна усмивка. — Грозотата не ме отблъсква толкова силно, както другите, а при Чабат, въпреки амбицията й или може би заради нея — тя е много ефективна.
— Ти знаеше за връзката й със Сорчак. Това не те ли обиждаше?
— Всъщност не — отговори мъртвешки изглеждащият йерарх. — Това е просто част от забавлението, което подготвям за себе си. Най-накрая Чабат ще успее да призове демон и ще ме предизвика. В същия момент, в който триумфът й ще изглежда пълен, аз също ще повикам демон и моят ще унищожи нейния. Тогава ще я съблека и ще я завлека до светилището. Там ще я разпънат на олтара, а аз самият бавно ще й извадя сърцето. Очаквам този момент с голямо нетърпение, а той ще бъде още по-сладък, защото ще дойде точно когато тя ще си мисли, че ме е победила.
Мъртвешкото му лице се беше оживило от ужасно задоволство. Очите му блестяха. Ургит изглеждаше бледи потресен.
— Гролимите явно имат по-екзотични забавления от обикновените хора.
— Всъщност не, Ургит. Смисълът на властта е в това да можеш да я използваш, за да унищожиш враговете си. Особено приятно е, когато успееш да ги повалиш от някаква височина преди да ги унищожиш. Ти не би ли искал да присъстваш, когато могъщият Кал Закат умре от дагашки нож в сърцето?
— Не. Искам просто да се махне от пътя ми. Не желая да гледам процедурата.
— В такъв случай ти все още не си научил истинското значение на властта. Ще го разбереш, когато в присъствието на Ктраг Сардиус аз и ти станем свидетели на прераждането на Тъмния бог и триумфа на Детето на Мрака.
Ургит посърна.
— Не бягай от съдбата си, Ургит — каза Агачак с глухия си глас. — Предсказано е, че крал на Ангарак ще присъства на последната среща. Ти ще бъдеш този крал, така както аз ще съм онзи, който ще направи жертвоприношението и по този начин ще стане първия ученик на преродения бог. Ние с теб сме свързани с верига, изкована от съдбата. Твоята орис е да станеш върховен крал на Ангарак, а моята — да управлявам църквата.
Ургит въздъхна примирено и тъжно заяви:
— Както кажеш, Агачак. Но въпреки всичко ние все още трябва да преодолеем няколко проблема.
— Те не ме засягат много — заяви йерархът.
— Да, но мен ме засягат — каза Ургит с изненадваща разпаленост. — Първо трябва да се справим със Закат. И ще трябва да се отървем от Гетел и Дроста, за да сме сигурни. И преди съм участвал в надпревара за трон и мисля, че бих се чувствал по-сигурен, ако се състезавам само аз. При все това твоите проблеми са малко по-тежки. Урвон и Зандрамас са много сериозни противници.
— Урвон е изкуфял стар глупак, а Зандрамас е жена.
— Агачак — каза остро Ургит, — Поулгара също е жена. Би ли желал да се сблъскаш с нея, а? Не, нали? Мисля, че Урвон не е толкова изкуфял, за колкото го мислиш, а Зандрамас вероятно е по-опасна, отколкото си представяш. Тя успя да отвлече сина на Белгарион. Успя и да се промъкне край теб и останалите йерарси все едно, че въобще ви няма. Нека никой от нас не взема всичко това на шега.
— Знам къде е Зандрамас — каза Агачак с хладна усмивка — и ще изтръгна от нея сина на Белгарион, когато дойде подходящият момент. Предсказано е, че аз, ти и бебето, което ще бъде принесено в жертва, ще дойдем в присъствието на Сардиона в определеното време. Там аз ще изпълня жертвоприношението, а ти ще бъдеш свидетел на обреда. Тогава и двамата ще бъдем възвисени. Така е написано.
— Зависи как го тълкуваш — добави Ургит мрачно.
Гарион, който седеше до Се’Недра, се опитваше да изглежда нормално, но тя цялата пребледня.