Наследството на Пьоленберг
- Автор: Антъни Ивлин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Чучев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследството на Пьоленберг». Краткое содержание книги:
— Не, принцесо Фон Хесел, нямаш я!
Тези думи дойдоха откъм гърба им. Фишер подскочи и се извъртя, а след това замръзна на мястото си. Всички обърнаха глави към човека, застанал на прага. В ръката му тъмнееше пистолет.
Фишер не се нуждаеше от уплашения вик на Пола, нито от ахването на старата жена, която стоеше втренчена, с вдигнати ръце, готова сякаш да отбие атака. Генералът пристъпи в стаята и насочи оръжието си към Маргарет фон Хесел.
— Там, в тази ниша, има още нещо. Един от вас да го извади. Ако някой реши да опита нещо неразумно, ще застрелям тази жена. А ти — и той направи жест към Дънстън — стой с другите. Много ми се иска да те пречукам.
Фишер отиде до отвора в стената. Нещо се белееше в тъмното. Когато го докосна, се чу шум от хартия. Беше един плик, пожълтял и вкоравен.
— Аха — каза генералът, — добре. Всичко вътре е написано на немски. Ще ви кажа какво е съдържанието му.
— Не! — изкрещя Маргарет фон Хесел. — Не!
— На двадесет и трети април 1944 ти подписа документа, поставен в този плик. Той ме правеше законен собственик на Солницата на Пьоленберг чрез дарение, приподписано от свидетели и законно пред който и да е било съд на този свят.
Пистолетът сочеше в нея. Фишер пресметна, че ако само се опита да мръдне, генералът ще прониже с първия куршум лявата й гръд. Не бе възможно да стори нищо.
— Това е един от документите. — Генералът не повдигаше даже поглед към лицето й. — Вторият документ е изготвен от мен за дарение на единствената ми дъщеря. Чрез него Солницата става нейна собственост. Това също е законно пред всички съдилища в света. — Сега той заговори на принцесата: — Но не това те плаши, нали? Можеш да оспорваш тези документи, можеш да вкараш в действие парите си, дори можеш да спечелиш, защото аз нямам възможност да се защитавам. Помислил съм и за това. Знаех, че краят настъпва, затова предвидих всичко. Там има друг лист, Паула. Него именно принцесата не желае никой да види. — Той се обърна към Фишер: — Отворете го и дайте листовете на моята дъщеря. И се движете бавно, иначе тази тук ще умре — и гледайки Маргарет фон Хесел право в очите, той й се усмихна.
Фишер хвърли поглед към Дънстън и поклати кратко глава в знак на отрицание. Той връчи на Пола трите сгънати документа, като се движеше много внимателно. Той неведнъж бе виждал мъже с подобно изражение върху лицата им, поради което не искаше да стане виновник за смъртта на принцесата.
— Генерал Бронзарт — гласът на Филип фон Хесел беше спокоен, — ако имате намерение да застреляте някого, нека това бъда аз. Моля, не насочвайте повече пистолета към майка ми.
— Куражът ви е неуместен — хвърли поглед към него генералът. — Майка ви би рискувала вашия живот, но не и вие нейния. Докато тя е под заплаха, вие няма да помръднете. Никой от вас няма да посмее да мръдне. Паула, двата по-големи листа са доказателства за твоята собственост над Солницата на Пьоленберг. В по-малкото писмо са включени причините, поради които нито един Фон Хесел не ще посмее да оспорва това твое право. Отвори го и го прочети на глас.
Тя стори, както й бе наредено. Пръстите й бяха вкочанени и покрити със студена пот поради растящия й страх. Дънстън стоеше неподвижно до принцесата. Дясната му ръка беше извита леко навътре. Докато пистолетът — беше насочен към нея, той не можеше да посегне към десния си джоб, а следеше зорко генерала.
— Написано е на немски — каза Пола. — Не мога да го прочета.
— Унищожи го! — затресе се принцесата и направи стъпка напред с вдигната ръка. Черното око на дулото я следваше. — Унищожи го! — крещеше тя. — За това писмо ще ти дам всичко, каквото поискаш! Ще ти дам един милион долара!
— Не! — отвърна генералът усмихнат мрачно и неумолимо. — Не можеш да купиш мълчанието ми за втори път. Купи го веднъж преди толкова много години и сега се опитваш да ме изиграеш. Да изиграеш и моята дъщеря. Солницата й принадлежи. Кажете ми, принц Филип, когато предложихте себе си вместо майка си, знаехте ли нещо за това кратко писъмце, отправено от нея до мен? Струва ми се, не. Мисля, че е пазила дълбоко тази тайна. Да ти кажа ли какво е написано там, Паула? Това е писмо от принцесата, адресирано до мен. Получих го една нощ през май 1944.
— Това беше единственият начин — извика принцесата. — Ти беше узнал за брака на Хайнрих. Заплашваше ме, че ще направиш донесение за него, че ще унищожиш всички ни. — Тя се обърна към сина си, застанал бял като платно и неподвижен до Пола. — Казах ти, че нямахме друг избор. Хитлер беснееше. Би изпратил всички ни в концентрационен лагер, щеше да заграби фабриките ни. Щяхме да бъдем разорени!