Наследството на Пьоленберг
- Автор: Антъни Ивлин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Чучев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследството на Пьоленберг». Краткое содержание книги:
— Татко? — прошепна тя. За миг устните й затрептяха, а после повдигна ръка и го докосна, сякаш искаше да се убеди, че това не е сън. — Това си ти?
— Да, аз съм. Не плачи, мое мило дете. Нека те погледам.
Той й помогна да се изправи и за момент останаха така — генералът я държеше, загледан в нея, на една ръка разстояние от себе си. Изведнъж се наведе и я целуна по челото. Пола направи стъпка напред и обви ръце около шията му. Задълго те останаха вкопчени един в друг в настъпилата тишина.
— Не мога да повярвам — промълви тя. — Наистина си ти и ти дойде… Този човек… той внезапно ме нападна…
— Чух твоите викове. Опитваше се да те убие. Защо?
— Не да ме убие, а да ме насили — и тя потрепери. — Познавам се с него бегло. Боже мой, ако не беше влязъл ти…
— Би трябвало да го убия с този удар, но човек с времето губи ловкост, губи умение.
— Татко, не би трябвало да идваш тук. Не биваше да поемаш такива рискове! Без тъмните ти очила всеки ще те познае.
— Нашите очи — усмихна се той. — Белегът на Каин. Ти си красива. Точно както си представях. Седни сега до мен и ми дай ръката си. Двадесет и седем години съм мечтал за това.
— Аз също. — И очите й се напълниха със сълзи.
Лицето му беше хубаво, но набръчкано и със съсухрена кожа. Светлите му сини очи бяха отправени към нея с нежност и проблясък на някакъв страшен триумф. Ръката, уловила нейната, стискаше здраво.
— Усмихвай се! — изкомандва той. — Усмихвай се за мен, бъди щастлива. Това е най-значимият ден в живота и на двама ни. — Той вдигна ръката й и я целуна. — Кажи ми истината, разочаровах ли те? Един старец, леко изумял и белокос. Такъв ли съм, какъвто си очаквала да бъда, Паула?
— Не зная. Никога не съм виждала даже твоя снимка. Не притежавах нищо, по което да съдя. Единствено като малко момиченце си изработих образ за теб и казвах: „Това е моят татко. Така изглежда той.“ Така съм щастлива, че те намерих, та не знам какво да говоря. Нямам думи, съжалявам.
— Бях убеден, че ще дойдеш, щом Шварц ти предаде моето послание. Бях убеден, че ще разкриеш къде е Солницата. Но преди да стигнем до това, моя скъпа Паула, искам да науча всичко за теб.
— Как ме откри, татко? — Пола плъзна ръка под мишницата му и остана така прилепена до него. Миришеше на току-що бръснат мъж. Седнала така, тя се чувствуваше почти дете, сякаш годините и зрелостта й бяха отлетели. — О, татко — наведе тя глава към рамото му, — така се радвам, че сме заедно!
— И аз. Видях в един английски вестник съобщение за твоя развод. Така те разпознах. Имаш голяма прилика с майка ми и сестра ми. Знаех също, че името на човека, за когото майка ти се омъжи след войната, е Риджуей. И така, изпратих Шварц. Той беше добър човек, много верен, но и при това положение не можех да му окажа доверие по нашата тайна. Трябваше да ти изпратя тази загадка, защото никой смъртен не можеше да устои на изкушението пред Солницата, а Шварц я беше виждал.
— Защо не се свърза направо с мен?
— Бих го сторил, ако той не беше убит. Необходимо ми беше да зная, че не се срамуваш от мен, че майка ти не те е предубедила. Не знаех каква би била твоята реакция.
— Мама изобщо не ми е говорила за теб. Каза ми само, че си бил убит на руския фронт.
— Тя не знаеше истината. Не бих могъл да й се доверя. Тя ме мразеше.
— Зная. Не ми е казвала почти нищо за теб. Само че си бил генерал в немската армия. Промениха името ми на Риджуей.
— Бях генерал от елита, в СС, където служеше на фюрера цветът на нашите мъже. Ние бяхме богове, Паула. Ние управлявахме света в тези дни — и той я притисна към себе си усмихнат. — По времето на окупацията на Франция този апартамент беше моето жилище. Живеех като принц. Най-добрата храна и вина, очарователни жени, тълпи от хора, чакащи моето благоволение… Това бяха вълнуващи години, прекрасни години. Като хвърлям поглед назад към тях, разбирам, — че сегашният ми живот е нереалност. Сега съм мистър Вайс от Швейцария, на работа в Мадрид.
— Не съжаляваш ли за миналото си, татко?
Главата му се вдигна и горделива усмивка заигра по устните му.
— Не съжалявам за нищо друго освен за поражението. Съжалявам за загубеното, това е всичко. А бяхме дошли така близо до победата… Сега евреи и комунисти управляват света. Този свят не притежава повече никаква привлекателност за мен. Разкажи ми за себе си, за своя брак, що за човек е бил твоят съпруг?
— Не е лесно да ти го опиша. Мама го харесваше, защото притежава качества на сноб. Не беше създаден за брачен живот. Интересуваха го само автомобилни надбягвания, секс и преживявания. Бракът беше ужас и за двама ни.