Сянката на хегемона
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на хегемона». Краткое содержание книги:
Войната с формиките е свършила. Ендър и блестящият екип от деца-воини са победители, врагът е разбит, човешката раса — спасена. Въпреки, че Ендър отказва да се върне на Земята, членовете на екипа му се прибират по домовете си, пръснати из целия свят. Военното училище вече не съществува, космическата заплаха е отминала, но новото бойно поле този път е Земята. Децата от школата са не само воини, а и потенциални оръжия, защото дават власт на страните, които ги притежават. Един след друг членовете на Ендъровата армия „Дракон“ изчезват. Спасява се само Бийн, който търси помощ от братът на Ендър — Питър Уигин. По-големият брат на Ендър има опит в манипулирането на политиците, но с гениалния Бийн на своя страна, стига да иска, Питър може да управлява целия свят. Двамата обединяват усилия, за да издирят коя държава е отвлякла децата, но скоро се сблъскват с някой, когото са смятали за мъртъв…
Адресът й обаче идваше от индийската военна мрежа и би трябвало да привлече вниманието.
Сега, след като изпрати посланието, трябваше да продължи с проучването, което Саяги я бе „помолил“ да проведе вместо него. Два досадни часа — пълна загуба на време, ако никой не прочете посланието й.
Петра се опитваше да не издава интереса си към онова, което правеше Вирломи. Пък и ако Вирломи бе достатъчно умна, за да доведе нещата до успешен край, нямаше нужда да я наблюдава. Петра обаче видя как другото момиче отиде при Саяги и разговаряха за известно време. Забеляза, как Вирломи започна да преглежда различни електронни страници, когато се върна на компютъра си, вместо да пише или да смята. Щеше ли да види темите на Хектор Победоносни?
Дали ще види или не, нямаше значение. Петра не можеше да си позволи да мисли повече за това. Защото в известен смисъл щеше да е по-добре за всички, ако Вирломи не успее. Кой знаеше колко хитър е Ахил? Темата дори можеше да е клопка, ако някой се опита да й помогне. Това би било фатално за всеки, който се доближи до нея.
Ахил обаче не беше вездесъщ. Умен — да, винаги нащрек, играеше сложна игра. Но беше само един човек и не можеше да се сети за всичко. Освен това толкова ли голямо значение имаше за него Петра? Той дори не използва плана й. Може би я държеше само от суета, нищо повече.
Новините от фронта не я изненадваха. Бирманската съпротива бе символична — защото съсредоточаваха силите си само на места, където релефът им осигуряваше превъзходство. Каньони. Мостове.
Напразно, разбира се. Където и да заемеше позиции бирманската армия, индийските сили просто ги помитаха. Бирма нямаше достатъчно войници, за да съсредоточи сериозни войски на повече от няколко места, докато индийците имаха толкова много, че можеха да настъпват навсякъде, оставяйки пред бирманските бастиони само толкова хора, че да блокират противника. Скоро индийските сили установиха контрол над цялата територия на Бирма и настъпиха към планинските проходи към Тайланд.
Там, разбира се, щеше да започне трудното. Защото индийските снабдителни пътища трябваше да преминават през цялата територия на Бирма, а тайландските военновъздушни сили бяха страшен противник, особено след въвеждането в последно време на система за създаване на нови летателни площадки, които можеха да се изграждат, докато самолетът е още в полет. Нямаше полза да бомбардираш пистите им, защото можеха да ги възстановят за два-три часа.
Затова, макар че разузнавателната информация от вътрешността на Тайланд бе много добра — подробна, точна и актуална — по най-важните точки тя беше безполезна. При стратегията, която използваха тайландците, в страната имаше твърде малко важни цели за нападение.
Петра познаваше Суриявонг от Военното училище, който изработваше военната стратегия на Банкок. Явно беше способен. Но й се стори твърде подозрително, когато тайландската стратегия се промени рязко само няколко седмици след като Петра и Ахил пристигнаха в Индия от Русия. Суриявонг беше в Тайланд от близо година. Защо бе тази внезапна промяна? Явно някой ги беше предупредил за идването на Ахил в Хайдарабад и възможните последствия. А може би някой помагаше на Суриявонг и влияеше върху решенията му.
Бийн.
Петра не искаше да повярва, че е мъртъв. Тези послания в мрежата сигурно бяха от него. И макар че Суриявонг бе способен да измисли нова тайландска стратегия, промените бяха толкова неочаквани, без следи за постепенно развитие, че изводът се налагаше от само себе си — някой бе погледнал с нови очи на ситуацията. Кой друг, ако не Бийн?
Проблемът бе, че ако наистина беше Бийн, шпионите на Ахил в Тайланд бяха достатъчно бдителни, за да го забележат. И макар че предишният опит за убийство на Бийн се беше провалил, това едва ли щеше да спре Ахил да опита пак.
Не й се мислеше за това. Щом Бийн се беше спасил веднъж, можеше пак да оцелее. Все пак някой друг сигурно също имаше добри шпиони в Индия.
А може би посланията за Бризеида не бяха оставени от Бийн. Можеше да са от Динк Мийкър например. Само дето това не беше в стила на Динк. Бийн винаги действаше потайно. Динк предпочиташе открития подход. Той би разтръбил открито в мрежата, че Петра е в Хайдарабад, и би поискал веднага да бъде освободена. Бийн беше този, който се досети, че ръководството на Военното училище следи учениците чрез предавателчета, пришити в дрехите им. Съблечи се, както те е майка родила, и учителите няма да имат никаква представа къде си. Бийн не само, че се досети, ами и го направи, посред нощ пълзеше из отдушниците на вентилационната система. Когато й разказа, докато стояха на Ерос и чакаха Войната на Лигата да бъде прекратена, за да могат да се завърнат по домовете си, Петра не му повярва. Докато той не я погледна хладно в очите и не каза: