Любов по време на холера
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тамара Такова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по време на холера». Краткое содержание книги:
По това време и доктор Хувенал Урбино вече бе преодолял препятствията в професията си и ходеше от врата на врата почти като просяк с шапка в ръка да събира помощи за организиране на художествени прояви. Един от най-ревностните му и щедри данъкоплатци беше винаги чичо Леон XII, който тъкмо се беше затворил за редовната си десетминутна дрямка, седнал в пружиниращото кресло зад писалището си. Флорентино Ариса помоли доктор Хувенал Урбино за любезността да изчака в неговата канцелария, в съседство с кабинета на чичо Леон XII и донейде служеща за преддверие.
Бяха се виждали при различни случаи, но никога не бяха заставали така, лице в лице, и Флорентино Ариса отново изпита омерзението на по-нискостоящ. Това бяха десет нескончаеми минути, през които той три пъти стана да провери дали чичото не се е събудил по-рано и изпи цял термос черно кафе. Доктор Урбино не прие нито чашка. Каза: „Кафето е отрова.“ И продължи да ниже тема след тема, без въобще да се интересува дали го слушат. Флорентино Ариса не можеше да понася вроденото му достолепие, плавната му и точна реч, почти неуловимия дъх на камфор, личното му обаяние, непринудения и изискан начин, по който придаваше съдържателност и на най-лекомислените фрази само защото ги бе произнесъл той. Неочаквано лекарят рязко смени темата.
— Обичате ли музиката?
Завари го неподготвен. Флорентино Ариса наистина посещаваше всички концерти и опери в града, но не се чувствуваше в състояние да разговаря критично или осведомено на тази тема. Харесваше модната музика, особено прочувствените валсове, чието сходство с валсовете, които сам бе композирал като юноша, или с тайните му стихове не можеше да се отрече. Стигаше му да ги чуе само пътьом и после нямаше божия сила, която да му изкара от главата мелодията в продължение на цели нощи. Но това нямаше да е сериозен отговор на тъй сериозен въпрос, зададен от специалист.
— Харесва ми Гардел — отвърна той.
Доктор Урбино го разбра. „Да, ясно — каза. — Той е на мода.“ И се впусна да изброява многобройните си нови планове, които смяташе да осъществи както винаги без официални субсидии. Отбеляза отчайващо ниското равнище на оркестрите, гастролиращи в днешно време, в сравнение с блестящите изпълнители от края на миналия век. И действително: от една година той продаваше абонаментни карти, за да докара триото Корто—Казалс—Тибо в Театъра на комедията, а никой от правителството не знаеше дори кои са, докато в същото време бяха изкупени до едно местата за криминалните драми на трупата Рамон Карал, за Трупата за оперета и сарсуела на дон Маноло де ла Преса, за Сантанелас — неописуемите новатори мимико-фантасти, които светкавично си сменят костюмите направо на сцената, за Дениз д’Алтен, представяща се за някогашна балерина от „Фоли Бержер“, та дори за отвратителния Урсус, този побеснял баск, който се бореше с голи ръце срещу бик. И все пак няма за какво да се оплакваме, когато самите европейци за кой ли път дават лош пример с тая варварска война, и то тъкмо когато започвахме да живеем в мир след девет граждански войни за половин век, които в крайна сметка са си една-единствена: все същата. От цялата тази завладяваща реч Флорентино Ариса обърна внимание най-вече на възможността да се подновят литературните конкурси, най-трайната и привлекателна инициатива, въведена от доктор Хувенал Урбино в миналото. Обаче прехапа език, за да не му разкаже, че е бил ревностен участник в този ежегоден конкурс, успял да заинтересува големи поети не само от страната, но и от други карибски държави.
Разговорът едва бе започнал, когато горещата, спарена задуха внезапно охладня и буря от разнопосочни, кръстосващи се ветрове разтърси с трясък врати и прозорци, а сградата заскърца до основи като платноход, останал на произвола на вълните. Доктор Хувенал Урбино сякаш нищо не забелязваше. Спомена мимоходом нещо за своенравните юнски циклони и веднага след това без никаква връзка заговори за съпругата си. Тя била не само най-въодушевената му сътрудничка, ами душата на всичките му начинания. Каза: „Без нея аз щях да бъда никой.“ Флорентино Ариса го изслуша равнодушно, кимайки леко на всичко в знак на съгласие, без да се осмели дума да каже от страх, че гласът му ще го издаде. Но му бяха достатъчни още две-три изречения, за да се увери, че посред многобройните си всепоглъщащи задължения доктор Хувенал Урбино намираше време да обожава съпругата си почти колкото самият той, и тази истина го порази. Но не можа да реагира, както би искал, защото в този миг сърцето му погоди един от ония долнопробни номера, които само то може да измисли: разкри му, че той и мъжът, когото винаги бе имал за личен враг, са всъщност жертви на една и съща съдба и търпят произволите на една и съща страст — две добичета, впрегнати в един и същи ярем. За първи път през тези безконечни двадесет и седем години на очакване Флорентино Ариса изпита пробождащата болка, че този възхитителен човек трябва да умре, за да бъде той самият щастлив.