Проклятието на Пандора

Часовникът отброяваше секундите.

— Можеш ли да излезеш сам?

— Да, да. — Марти стана и тръгна към задния изход спокойно, като свикнал да пътува човек, който слиза от самолета след редовен полет. Беше изпаднал в шок.

Едрата Хилда още седеше наведена напред на седалката. Ръцете й висяха надолу. Мърсър подозираше, че и тя е мъртва, но после видя, че раменете й треперят. Оставаха само няколко секунди.

Мърсър я бутна назад и разкопча предпазния й колан. Хилда беше в безсъзнание, а тежеше стотина килограма. Той се наведе, вдигна я на рамо и успя да се изправи, като залитна, докато се опитваше да запази равновесие.

— Господи! — изпъшка той и тръгна по пътеката между седалките. — Трябваше ли да опитваш всяко ядене, което готвиш?

На излизане от самолета Мърсър грабна кожената си чанта. Айра се бе върнал отново и му помогна да скочи в снега. Двамата понесоха неподвижната отпусната готвачка и извървяха петнайсетина метра, когато алармата на часовника на Ласко се включи.

— Залегни! — извика той и се хвърли на земята.

Експлозията беше заглушена от багажа, натрупан около бомбата, и енергията на детонацията се съсредоточи върху отсрещната стена на самолета. Но ударната вълна беше достатъчно силна и изкара въздуха от белите дробове на Мърсър. Обсипа го градушка от отломки и сняг, докато лежеше върху Хилда, за да я предпази от силата на взрива. Бомбата беше далеч от резервоарите с гориво, затова не последваха вторични детонации, от които Мърсър най-много се опасяваше. Тътенът утихна и той погледна през рамо.

Опашката на ДС-3 се бе откъснала от корпуса и таванът над бомбата бе изчезнал. Ако се бе взривила по време на полета, самолетът Щеше да падне като камък от небето. За щастие експлозията не беше достатъчно силна, за да го унищожи напълно. Останките можеха да им осигурят подслон, докато ги спасят. Ако това изобщо се случеше.

Мърсър усети нещо топло и влажно на лицето си — готвачката под него се бе свестила и бе притиснала устни в целувка на благодарност.

— Danke, danke6 — едва доловимо мълвеше тя. Колкото по-усилено Мърсър се опитваше да се измъкне от прегръдките й, толкова по-здраво тя го притискаше. Той забеляза, че лицето й е приятно и очите й са овлажнели от сълзите, но Хилда имаше мустаци като на Мъж. Тя го целуна в устата, задушавайки опитите му да се освободи.

— Как може да се възползваш от жена в подобно уязвимо състояние? — подразни го Айра, когато Мърсър най-после успя да стане. — Не очаквах това от теб.

Мърсър се усмихна. Изпитваше облекчение, че е жив, въпреки ужасната смърт на пилотите и другите трима пътници. Но нямаше намерение да се предава на чувството за вина.

— Добре ли си?

Ласко се изправи и изтръска снега от дрехите си.

— Ще бъда, стига тя да не разбере, че съм помогнал за спасяването й.

— Загубихме петима души, Айра, включително Ингрид.

— Но спасихме шестима — отговори бившият подводничар. — Не мисли за имената, а за бройката. Това е единственият начин да преодолееш загубата им.

Аника се приближи до тях. Беше размазала кръвта по лицето си в опит да спре кръвоизлива. Тя се вторачи в разбилия се самолет и сетне погледна Мърсър.