Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Галтеро и Лунета го следваха по петите. Броган прескачаше по две стъпала наведнъж. Горните коридори бяха украсени с пищни портрети на кралските особи на Никобарезе и богати пана, изобразяващи легендарните им подвизи. Сивите каменни стени на подземията бяха студени както на вид, така и на пипане. Въпреки това в стаята, към която се беше запътил Броган, щеше да е топло.
Генералът заглади мустак, но в същия миг го прониза болката в ставите и той присви очи. Напоследък влагата и студът му създаваха проблеми. Ласкаеше се при мисълта, че е отдаден повече на работата си в полза на Създателя, отколкото на човешките си несгоди. Тази вечер Създателят му бе помогнал повече от достатъчно. Не биваше да пропилява шанса си.
Горните коридори бяха добре охранявани от „Кръвта на братството“. Тук долу беше тихо и пусто. Откъм подземията нямаше нито вход, нито изход от двореца. Галтеро, както винаги нащрек, огледа коридора пред вратата на стаята за разпити. Лунета чакаше търпеливо с усмивка на уста. Тобайъс я беше похвалил за добрата работа, особено за последното заклинание, и тя представляваше сияещото отражение на благоразположението му към нея.
Броган влезе в стаята, където го посрещна добре познатата му широка усмивка на Еторе.
Но от очите на младия мъж надзърташе смъртта.
Тобайъс се вцепени.
Еторе висеше на въже, завързано за двата края на железен кол, прокаран през ушите му. Краката му се клатеха на милиметри от черна локва гъста кръв.
През шията му минаваше разрез от бръснач. Цялото му тяло бе одрано. Кожата, накъсана на ивици, бе струпана на подгизнала от кръв купчина в ъгъла. Точно под гръдния му кош зееше огромна дупка. На пода, пред леко поклащащото се тяло, лежеше черният му дроб, от двата края на който бе отхапано по малко. Следите от едната страна бяха от по-големи зъби, оставени на неравни разстояния. От другата се виждаха мънички равномерни отпечатъци.
Броган се извърна, нададе яростен вик и удари с опакото на ръката си Лунета. Тя отхвръкна към стената до камината и се свлече надолу.
— Това бъде по твоя вина, вещице! Ти бъдеш виновна! Трябваше да останеш тук и да се погрижиш за Еторе!
Броган стоеше с юмруци на кръста и гледаше одраното тяло на един от членовете на „Кръвта на братството“. Ако Еторе вече не беше мъртъв, Броган щеше да го убие със собствените си ръце, задето е оставил тази стара вещица да избяга от ръката на справедливостта. Да допуснеш да ти се изплъзне проклетник се считаше за непростима грешка. Истинският ловец на проклетници би унищожил злото, преди сам да умре, независимо какво ще му струва това. Подигравателната усмивка на Еторе го вбеси.
Броган удари вкочаненото лице.
— Ти ни предаде, Еторе. Разжалван си и си изгонен с презрение от „Братството“. Името ти ще бъде заличено от всички списъци.
Лунета се подпря на стената, притиснала ръка към разкървавената си буза.
— Нали ти казах, че трябва да остана и да му помагам. Казах ти.
Броган я стрелна с гневен поглед.
— Не искам да слушам гнусните ти извинения, вещице. Щом си знаела какви проблеми може да създаде старата магьосница, е трябвало да останеш.
— Но аз ти казах, че трябва. — Тя избърса сълзите от очите си. — Ти ме накара да дойда с вас.
Той не й обърна внимание и погледна полковника.
— Приготви конете — изсъска през стиснатите си зъби.
Трябваше да я убие. Веднага. Да й пререже гърлото и да приключи с това. До гуша му беше дошло от позорния й зъл талант. Тази нощ това му коства ценни сведения. Старицата — вече беше сигурен — е била истински извор на информация. Ако не беше омразната му сестра, Броган щеше да се добере до тази информация.
— Колко коня, генерале? — прошепна Галтеро.
Броган наблюдаваше как сестра му се изправя на крака и се съвзема, бърше кръвта от бузата си. Трябваше да я убие. На мига.
— Три! — изръмжа накрая.
Галтеро измъкна от принадлежностите за разпит тояга, шмугна се зад вратата тих като сянка и изчезна надолу по коридора. Стражите очевидно не я бяха забелязали, но това можеше и да не означава нищо — с проклетниците човек никога не знае. Беше възможно тя все още да е някъде наблизо. На Галтеро не трябваше да му се казва специално, че ако бъде открита, трябва да бъде предадена на генерала жива. Прибързано отмъщение с меч не би довело до нищо добро. Ако бъде открита, трябва да бъде заловена жива и да бъде разпитана. Ако бъде открита, ще си плати за безбожието. Но преди това ще си каже всичко.
Ако бъде открита.
Тобайъс погледна сестра си.
— Усещаш ли я някъде наблизо?
Лунета поклати глава. Не се чешеше. Дори около двореца да нямаше няколко хиляди Д’Харански войници, навън вилнееше такава буря, че щеше да е невъзможно да се проследи когото и да било. Освен това въпреки че силно желаеше да спипа старата вещица, Броган знаеше, че трябваше да преследва по-важна плячка. После идваше и въпросът с Господаря Рал. Ако Галтеро открие старицата — добре, но ако не — не можеха да си позволят да губят ценно време в трудно, а може би и безполезно преследване. Проклетниците не бяха рядкост. Винаги щяха да си намерят някой друг. Главнокомандващият генерал на „Кръвта на братството“ имаше по-важна задача — да изпълнява волята на Създателя.