Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— Е, на мен ми се прияде — отговори Талут.
Някои отидоха да си донесат чиниите, а онези, които бяха готвили, изнесоха блюдата. Всеки си имаше свои собствени прибори. Чиниите често се правеха от плоски тазови или раменни кости на бизони или сърни, чашите и купите бяха плътно изплетени непроницаеми кошнички, а понякога чашковидните рога на елен с отрязани върхове. Големите черупки от миди и други морски животни, получени заедно със солта при размяната на продукти с хора, които ги посещаваха или живееха край морето, се използваха за по-малки блюда и гребалки, а най-малките — за лъжици.
Тазовите кости на мамутите служеха за подноси и тави. Храната се разсипваше с големи черпаци, изрязани от кост, бивник или рог и с прави парчета, с които обикновено се действаше като с щипци. За хранене се използваха по-малки прави щипци заедно със сервизни ножове от кремък. Солта, която беше рядкост и нещо много специално толкова далеч от брега на морето, се сервираше отделно във фина и красива черупка от мекотело.
Задушеното на Нези беше колкото благоуханно, толкова и вкусно, както се очакваше от миризмата, която се носеше от него. Вкусът му се допълваше от малките самунчета хляб от смляно зърно на Тюли, които бяха пуснати във врящото задушено за да се сготвят. Въпреки че с две птици не можеше да се нахрани целия бивак, всички успяха да вкусят от яребиците на Айла. Нейната комбинация от подправки, макар и непривична за вкуса на Мамутоите, беше добре приета от обитателите на Лъвския бивак. Опапаха всичко. Айла реши, че и харесва плънката от зърно.
Към края на пиршеството Ранек изнесе своето блюдо, изненадвайки всички, защото не беше обикновения му специалитет. Вместо него той поднесе на всички хрупкави малки кексчета. Айла опита едно и посегна за второ.
— Как ги правиш? — попита тя. — Много са вкусни.
— Ами трябва всеки път да обявяваме състезание, за да мога пак да ги направя, иначе никак няма да е лесно. Използвах смляното на прах зърно, като го смесих с малко сланина от мамут, прибавих боровинки, изпросих малко мед от Нези и ги опекох на горещи камъни. Уимез каза, че народът на моята майка използва сланина от глиган, но не знаеше точно как. Тъй като не си спомням да съм виждал глиган, реших, че мамутската сланина ще ми свърши работа.
— На вкус е почти същата — каза Айла, — но тези нямат равни на себе си. Топят се в устата.
Тя погледна изпитателно мъжа с кафява кожа, черни очи и гъста къдрава коса, който, независимо от екзотичния си вид, беше Мамутои от Лъвския бивак като всички останали.
— Ти защо готвиш?
Той се засмя:
— А защо не? Само двама сме в Лисичето огнище и на мен този дейност ми е приятна, макар че с удоволствие си хапвам от гозбите на Нези повечето време. Защо питаш?
— Мъже от Клан не готвят.
— Много мъже не го правят, освен, ако не им се налага.
— Не, мъже от Клан не способни да готви. Не знае как. Няма спомени за готвене.
Айла не беше сигурна дали я разбират, но в този момент се появи Талут и започна да налива в чашите от своето ферментирало питие; тогава тя забеляза, че Джондалар я наблюдава като се опитва да не изглежда разстроен. Тя поднесе костената си чаша и се загледа как Талут я пълни с боза. Първият път не я беше харесала особено, но всички я намираха за толкова вкусна, че тя реши да я опита още веднъж.
След като наля на всички, Талут взе чинията си и отиде да си сипе ядене за трети път.
— Талут, за още ли отиваш? — попита Нези с шеговито-укорителния си тон, по който Айла вече познаваше, че е доволна от едрия водач.
— Този път си надминала себе си. Това е най-вкусното задушено, което съм ял.
— Пак преувеличаваш. Казваш го, за да не те нарека лакомец.
— Е, Нези — каза Талут, оставяйки чинията си. Всички се усмихваха и си разменяха многозначителни погледи. — Когато казвам, че си най-добрата, значи наистина е така. — Той я грабна и пъхна нос във врата и.
— Талут! Мечок такъв! Пусни ме!
Речено-сторено, но преди това си поигра с гърдите и и лекичко ухапа ухото и.
— Мисля, че си права. Кой иска още задушено? Струва ми се, че за десерт ще се задоволя с теб. Нали одеве получих обещание? — каза той с престорена невинност.
— Талут! Ти си също като бик по жега!
— Първо бях лакомец, после мечка, а сега зубър — и той се изкикоти. — Но ти си лъвицата. Ела в моето огнище — каза той като правеше движения сякаш възнамеряваше да я грабне и да я отмъкне в землянката.
Тя изведнъж се предаде и се засмя.
— О, Талут. Колко скучен би бил животът без теб!
Талут се ухили и любовта и разбирателството в очите им, когато се погледнаха, напълни сърцата им с топлина. Айла усети тръпката и дълбоко в душата си почувства, че близостта им идва от това, че са се научили да се приемат един друг такива каквито са в продължение на много години съвместен живот.