Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Но задоволството им предизвика тревожни мисли у нея. Щеше ли някога и тя да се научи да приема нещата и хората по този начин? Дали ще може ли разбира някого така добре? Седеше, размишлявайки върху тези свои опасения, взирайки се в отсрещния бряг на реката и за момент утихна заедно с другите, поразена от необятността на пустинния пейзаж.
Облаците на север бяха обхванали още по-голяма част от небето, когато хората от Лъвския бивак приключиха пиршеството, като отразяваха бързо залязващото слънце. Със сияйна и пищна тържественост обявиха победата си на далечния хоризонт, ликуващо развявайки ослепителни оранжеви и пурпурни знамена, без да се интересуват от тъмния си съюзник, другата половина на денонощието. Импозантният парад на развети знамена, крещящо контрастиращ с разкоша си, бе краткотрайно празненство. Неумолимо настъпващата нощ изсмука летливата брилянтност и приглуши фееричните тонове в наситени нюанси карминово и халцедоново червено. Розовият пламък избледня до бледолилавия цвят на лавандулата, после премина в пепеляво лилаво и накрая — в черно като сажди.
С настъпването на нощта вятърът се усили и землянката ги примами с топлината и подслона си. В избледняващата светлина на деня всеки сам изтри чинията си с пясък и я изплакна с вода. Остатъкът от задушеното на Нези беше пресипано в купа и голямата кожа за готвене беше почистена по същия начин, после окачена на рамката, за да изсъхне. При влизането си в землянката, хората свалиха връхните си дрехи и ги окачиха на куките, после стъкнаха и раздухаха огньовете.
Бебето на Трони, Хартал, нахранено и доволно, бързо заспа, но тригодишната Нуви се мъчеше да остане будна, защото искаше да се присъедини към останалите, които вече бяха започнали да се събират в Огнището на Мамута. Айла взе на ръце щапукащото момиченце и го задържа в прегръдките си докато го приспа. Занесе я на Трони, дълбоко заспала, още преди младата майка да беше успяла да излезе от своето огнище.
Айла забеляза, че в Огнището на Жерава двегодишният син на Фрали, Ташер, макар че беше ял от чинията на майка си, искаше да бозае; той се въртеше и хленчеше, което убеди Айла, че млякото на майка му е секнало. Той току-що беше заспал, когато Крози и Фребек започнаха да се карат. Момченцето се събуди. Фрали, която беше твърде уморена, за да се ядосва, го взе и го гушна, но на лицето на седемгодишния Крисавек се появи гримаса.
Той тръгна с Брайнан и Туси, когато те се появиха. Намериха Ръги и Ридаг и всичките пет деца, които бяха почти на една възраст веднага започнаха да разговарят с думи и жестове и да се кикотят. Струпаха се на един празен нар до този, на който спяха Айла и Джондалар.
Друез и Дануг се бяха сгушили един в друг до Лисичето огнище. Лати стоеше наблизо, но те или не я виждаха, или не говореха с нея. Айла видя, че тя най-сетне обърна гръб на момчетата и с наведена глава се затътри при по-малките деца. Момичето още не беше станало млада жена, предположи Айла, но не беше далеч от този момент. Беше в периода когато момичетата искат да общуват с други момичета, но в Лъвския бивак нямаше други на нейната възраст, а момчетата не и обръщаха внимание.
— Лати, ти искаш седнеш при мен? — попита Айла. Лати засия и седна до нея.
Останалите от Огнището на Зубъра прекосиха дългата землянка и се приближиха по пътеката. Тюли и Барзек се присъединиха към Талут, който разговаряше с Мамут. Диджи седна от другата страна на Лати и и се усмихна.
— Къде е Друез? — попита тя. — Винаги съм знаела къде да го открия, ако ми потрябва, обикновено все тебе търся.
— О, той говори с Дануг — каза Лати. — Сега те винаги са заедно. Толкова бях щастлива, когато брат ми се завърна, мислех си колко много имаме да си кажем ние тримата. Но те просто искат да си говорят насаме.
Диджи и Айла си размениха многозначителни погледи. Беше дошло времето, когато детските приятелства трябваше да се преосмислят в нова светлина и да се пренагласят в рамките на отношенията между възрастни, когато те щяха да се опознаят като жени и мъже, но в този период човек можеше да се чувства объркан и самотен. По един или друг начин Айла бе държана настрана или изолирана през по-голямата част на живота си. Тя беше разбрала какво е да си самотен, дори когато беше заобиколена от хора, които я обичаха. По-късно, в нейната долина, тя беше намерила начин да смекчи една по-отчайваща самота. Спомни си копнежа и вълнението в очите на момичето, появяващи се винаги, когато то гледаше конете.