За честта на брата
- Автор: Фергюсън Ан
- Серия: shadow of the bastille #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За честта на брата». Краткое содержание книги:
— Скъпа?
— Не питай, Доминик — прошепна тя.
Не можеше да му каже каква съдба й е уредил капитан Фицджералд.
— Скъпа? — Той свали ръцете от лицето й и ги стисна в своите. — Не плачи за мене. Не плачи за себе си. Толкова много хора вървят в живота, без да са намерили тази любов, която ние открихме. Би ли искала да не сме преживели тази радост, която никой не може да ни отнеме?
Лекотата, с която Доминик гледаше на смъртта, би трябвало да й даде сили. Само да можеше да сподели болката си с него… Не! За хиляден път си напомни колко искаше да го остави да иде на каторга с мисълта, че я е спасил.
Изправи се и каза:
— Трябва да се облека. Причард скоро ще се върне. Няма да ме остави да прекарам с тебе и секунда повече от времето, за което мога да му платя.
Доминик я загледа мълчаливо как навлича набързо дрехите си. И докато погледът му проследяваше стройните очертания на тялото й, които изчезваха под ризата и чорапите, се запита какво ли още крие тя от него. Нещо повече от страха й за съдбата му. Нещо, което я държеше в плен — също толкова ужасен като неговия. Когато Абигейл погледна към него и бързо отклони очи, прииска му се да я хване за раменете и да я разтърсва, докато не му каже истината.
При първото й посещение беше предположил, че се тревожи само за него. Но при следващите посещения тази увереност намаляваше. Абигейл отбягваше погледа му винаги щом го чуеше да говори за бъдещето. Нещо я беше изплашило до смърт — нещо извън тези стени, които не му позволяваха да вижда останалата част от света. Единственият му опит да получи някакви сведения от Причард беше накарал тъмничаря да избухне в неистов кикот. Това го беше убедило, че Абигейл се страхува не само от перспективата да го види на бесилката. Нещо я давеше в неизказан ужас.
Изправи се, потискайки желанието си да изрече на глас една сочна ругатня. Само да можеше да й разкаже колко често се наслаждаваше на мечтата си да избяга и да се върне към волния живот на „Песента на морето“ и тя да е с него. Абигейл никога не беше се качвала на неговия кораб, но той често си я представяше застанала до него на кърмата, виждаше как двамата посрещат заедно бурите, изпращани от морето. Съмняваше се, че тя ще повярва, че изобщо си я е представял там до себе си, защото той често й бе казвал, че не може да има и нея, и кораба. Но макар че в миналото може би беше говорил искрено, сега все пак не можеше да й каже, че след като беше живял лишен и от „Песента на морето“, и от нея, тя му липсваше много повече от кораба му.
Не каза нищо, пристъпвайки към нея. Бавно закопча роклята й. Когато тя вдигна косата си и я скри под бонето, той хвана лявата й ръка. Сложи пръстена на безименния й пръст и притисна пръстите й върху него.
— Помни — изрече глухо. — Ако нещо се случи с мене, занеси този пръстен на семейството ми във Франция. И непременно им кажи, че ти си жената, която съм обичал.
Абигейл вдигна поглед към него и се помъчи да се пребори с мъката, потискайки сълзите, които напираха в очите й.
— Ще се опитам — прошепна тя.
Знаеше, че ако той не оцелее, за да избяга и да я отведе със себе си, тя нямаше да може да изпълни това обещание. Сър Харлан никога нямаше да й позволи да замине, докато не роди здраво дете. После още едно, след него още едно и така, докато се увери, че ще има наследник, който да доживее до зряла възраст.
— Знам, че ще го направиш — и той се наведе, за да я целуне.
Изтракването на ключа в ключалката й попречи да отговори. Тя взе чантичката си и тръгна към вратата. Причард изръмжа някакви обидни думи към нея, но тя не му обърна внимание, излизайки като отнесена навън в коридора. Не се обърна да погледне към Доминик. И двамата не бяха проронили нито дума за работата, която тя трябваше да свърши в Лондон, но той знаеше, точно както и тя, че ако се успее, следващия път, когато се видят, най-вероятно ще е по пътя му към бесилката.
21
Абигейл внимателно извади кутията от сейфа, като внимаваше да не удари пръстена на Доминик, който носеше върху подложка от няколко слоя плат, за да не се изплъзне. Погледна към вратата на кабинета и видя Теси да я наблюдава, хванала дръжката на вратата. Никой нямаше да влезе, без Теси да го чуе. Не биваше да разберат, че тя е тук. Ако сър Харлан дойдеше сега, Абигейл не беше сигурна дали желанието му да се сдобие с внук щеше да надделее над гнева му, породен от опита й да го ограби.
Ако искаше да помогне на Доминик, нямаше избор. Вчерашното й посещение в затвора беше изчерпало и последните пари на Теси. Помощта в Лондон щеше да струва дори още по-скъпо, така че Абигейл трябваше да намери начин да плати за нея. Решението беше просто. Сър Харлан беше заключил бижутата тук, където не можеха да помогнат на никого.