Рицарят на Мезон-Руж
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Х. Генадиев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят на Мезон-Руж». Краткое содержание книги:
Във времето след Френската революция кралят и старият бог са свалени, кралското семейство е в затвора, аристократите са обявени за престъпници, а народът е издигнат в култ.
Морис не подозира, че забърквайки се с Женевиев — тайнствената жена, съпругът й и техните приятели, той — защитникът на новото време, бива въвлечен в заговор за освобождаването на кралицата от затвора й в Тампъл, в чиито план участва дори прословутият Рицар на Мезон-Руж, който не за първи път прави опит за спасяването на Мария-Антоанета. В тези бурни времена, когато всеки е потенциален враг и да пратиш някого на гилотината е лесно като игра, Морис и Женевиев се борят за любовта си без бъдеще, а Рицарят за един последен поглед отправен към неговата кралица.
Една история за любов, посадена в градина от жестокост, лукавство, предателство и разбити надежди, градина, напоявана с кръв. Една история за приятелството и за трима души, останали верни един на друг до самия край.
— Речено-сторено — продължи Лорен. — Потърсиха нотариуса, намериха акта, а в акта — името и адреса на виновника. Тогава Сантер устоя на думата си. Посочи мен за залавянето на виновника!
— И този човек е Рицарят на Мезон-Руж? — попита без видим ентусиазъм Морис.
— Не, по всяка вероятност той е само негов съучастник.
— Но тогава как тъй сте тръгнали да арестувате Рицаря на Мезон-Руж?
— Ще арестуваме всичките заедно.
— Я първо ми кажи, ти познаваш ли Рицаря?
— Чудесно го зная.
— Описали са ти неговото лице?
— Обрисува ми го самият Сантер. Височина един и седемдесет, руса коса, сини очи, нос правилен, брада кестенява. Впрочем аз съм го виждал.
— Кога?
— Днес.
— Ти си го видял?
— Да, ами че и ти го видя! Морис настръхна.
— Онова дребно русо човече, което ни отърва от марсилците, помниш ли го? Дето беше начело на мускадинците, дето тъй юнашки се биеше?
— Та той ли е? — попита Морис.
— Същият! Преследвали са го, но са изгубили дирите му край същата къща на улица Кордери. Затова предполагат, че Рицарят на Мезон-Руж живее при собственика на тази къща.
— Наистина би могло да е така — рече Морис.
— Не че би могло, а сигурно е така.
— На мен, Лорен, ми се струва — отбеляза Морис, — че ако арестуваш този човек, който спаси живота ни, то ти донякъде постъпваш непризнателно.
— И таз хубава — възрази Лорен. — Нима смяташ, че този човек е спасил мен и теб само заради удоволствието да ни спаси?
— Ами защо ни спаси тогава?
— Защото се спотайваха там, за да спасят Елоиз Тизон. Нашите неприятели с присъствието си на това място им пречеха. Те просто се хвърлиха, за да ги разпилеят, а нашето спасение дойде между другото. Следователно намерение от тяхна страна да спасяват наша милост не е имало и аз не виждам в моето поведение нищо непристойно и непризнателно. Впрочем виждаш ли, Морис: най-важното тук е нуждата. Ние имаме нужда да възвърнем честта си. Те са имали нужда да спасят Елоиз Тизон. Поемам цялата отговорност върху себе си, теб не искам да те намесвам. Поемам и цялата твоя отговорност — подчерта той.
— Пред кого? — информира се Морис.
— Пред Сантер. Той знае, че ти ще бъдеш начело на експедицията.
— Как така начело на експедицията?
— Ей тъй на! Той ме попита: „Сигурен ли си — казва, — че ще можеш да хванеш виновника?“ „Сигурен съм — викам му, — но ако с мен бъде Морис.“ „Че нима ти вярваш в Морис? — пита ме той. — От известно време той доста е охладнял.“ „Лъжат се тия, които говорят и мислят така — викам му. — В патриотизма си Морис никак не пада по-долу от мен.“ „Отговаряш ли за него?“ — пита ме той. „Както за себе си!“ — казвам му. Морис стана още по-тъжен.
— Тогава тръгнах към вас — продължи Лорен, — но не те открих. След това тръгнах по този път, първо, защото именно оттук трябваше да мина и, после, защото обикновено по този път минаваш и ти. Сега, след като те срещнах, давай напред.
— Драги Лорен, много съжалявам, но тази експедиция никак не ми е по вкуса — рече Морис. — Кажи, че не си ме открил.
— Невъзможно е. Войниците те видяха!
— Тогава кажи, че си ме открил, но не съм искал да дойда с вас!
— И това е невъзможно. Защото, ако кажа това, ти вече няма да минаваш просто за охладнял към революцията. Ти ще бъдеш вече подозрителен. Знаеш ли какво правят с подозрителните лица? Водят ги на плаца на революцията и там ги карат да поздравяват статуята на свободата. Но поздравяването на статуята на свободата става вместо със снемане на шапка, със сваляне на глава!
— Лорен, да става каквото ще. Може би ще ти се стори странно, но ще ти кажа…
Лорен се ококори.
— Лорен, животът ми дотегна съвсем… Лорен избухна в силен смях.
— Сега вече се сещам — рече той. — Работата с любезната се е развалила и това ни навежда на мрачни мисли! Хайде, хайде, мое дете, стани малко човек, за да станеш после и гражданин. А пък аз — отбеляза Лорен, — когато съм скаран с Артемида, ставам най-добрият патриот. А, виж, добре, че се сетих за Артемида. Нейно величество Богинята на разума ти праща милион поздрави!