Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
Хора от всякакъв вид вярваха в самоопределянето на човека. Обикновено започваха с вътрешното чувство, че действат самостоятелно, че са стигнали до идеите си въз основа на вътрешни размисли — тоест, оспорваха от перспективата на самата парадигма. Това, разбира се, беше затворен кръг, но то не правеше подобни аргументи неправилни или дори неефективни. Убеждението, чувството, че контролираш нещата, беше мощно. Всеки искаше да вярва, че е господар на съдбата си. Логиката нямаше нищо общо.
А кой беше той, за да им казва, че грешат?
— Хари?
Беше Юго — изглеждаше малко плах.
— Влез, приятелю.
— Преди минутка само получихме смешна молба. Някакъв изследователски институт, за който не съм и чувал, ни предлага сериозни пари.
— За какво? — Пари винаги трябваха.
— В замяна на базовия файл на онези симове от Сарк.
— Волтер и Жана? Отговорът е „не“. Кой ги иска?
— Не знам. Получихме ги всичките файлирани. Оригиналите.
— Разбери кой пита!
— Опитах се. Не мога да проследя.
— Хммм… Странна работа.
— Та затова реших да ти кажа. Тая работа намирисва.
— Пусни програмата за проследяване, в случай че се обадят пак.
— Тъй вярно, сър. А за далитския бастион…
— Остави го да си почине.
— Искам да кажа, вижте как имперските войски смазаха оная бъркотия в Джунин!
Хари остави Юго да приказва. Отдавна бе усъвършенствал академичното изкуство да се прави, че е целият във внимание, докато умът му работеше на цял спирален ръкав разстояние оттам.
Знаеше, че ще му се наложи да говори с императора за тази работа с далитите не само, за да отговори на хода на Ламурк — дързък ход в традиционно склонното към ненасилие царство на Трантор. Бързо, кърваво разрешение на един мъчен проблем. Чисто, брутално.
Далитите си имаха причина: бяха недостатъчно представени. И непопулярни. И реакционни.
Фактът, че далитите, издигнали се сами за врата като Юго, бяха враждебно настроени към обичайните инстинкти на един учен ум, нямаше значение.
Всъщност Хари започваше да се съмнява дали вдървената и официална научна среда си струва вече уважението. Навсякъде около себе си той виждаше как безпристрастността на науката се подкопава.
Вчера го бе посетил деканът на нововъведенията, който го посъветва с елейна логика да използва имперската си власт, за да ходатайства за някакъв професор, който беше свършил много малко работа през живота си, но пък имаше връзки във Висшия съвет.
Деканът съвсем откровено си бе заявил:
— Не мислиш ли, че е в интерес на университета да ходатайстваш на влиятелно лице?
Хари отговори отрицателно, но въпреки това се обади на онзи да му обясни защо.
Деканът бе смаян от подобна честност. Едва по-късно Хари реши, че деканът е бил прав според собствената си логика. Щом ходатайствата бяха от полза, чисто и просто щедър дар, защо да не бъдат изцяло на политическа основа? Този начин на мислене му беше чужд, но логичен, налагаше му се да признае.
Хари въздъхна. Когато Юго прекъсна за миг яростната си тирада, той се усмихна. Не, неправилна реакция. Тревожна бръчка — да, това беше. Юго отново задърдори бързо, като ръкомахаше и мяташе епитети на невероятна височина.
Хари осъзна, че самото подлагане на политиката такава, каквато беше — брутална борба на слепи рояци в тъмното, — беше повдигнало съмнения за собственото му доста самодоволно положение. Дали науката, в която така твърдо вярваше там, на Хеликон, наистина беше толкова полезна на хора като далитите, както си мислеше?
И така мислите му се насочиха към неговите уравнения: можеше ли Империята изобщо да бъде управлявана от разума и моралните решения, а не от властта и богатството? Теокрации бяха възниквали и се бяха проваляли. Сциентокрациите, възникващи доста по-рядко, бяха твърде сурови режими, за да се задържат дълго.
— И викам: няма проблеми, Хари може да го направи — завърши Юго.
— Ъъ… какво?
— Да подкрепиш плана „Алфозо“ за представянето на далитите, разбира се.
— Ще си помисля — прикри се Хари. — Междувременно хайде да чуем доклада ти за онзи ъгъл на дълголетието, дето работеше над него.
— Дадох го на трима от онези новите асистент-изследователи — рече сериозно Юго. Далитската му енергия се бе изразходвала. — Не можаха да схванат нищо.
— На некадърния ловец все гората му е празна откъм дивеч. Стреснатият поглед на Юго накара Хари да се зачуди дали не е попрекалил. Политиката си вземаше своето.