Любимият непознат
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любимият непознат». Краткое содержание книги:
Лианор напъха гъстата си червено-златиста коса под един каскет и сбърчи нос, като се видя в огледалото. Една дама никога не би се появила в подобен вид. Ризата нямаше копчета, така че трябваше да я върже на кръста, при което се образува доста дълбоко деколте. Панталоните й ставаха, но платът, стар и износен, беше тънък като хартия. Цепката отпред не се затваряше и те се държаха само на една връв. Общо взето, Лианор имаше доста разпасан вид и ако я хванеха, можеха с право да я упрекнат, че си проси да бъде изнасилена. За да се поприкрие наметна едно износено ленено сако.
Преди да тръгне, допря ухо до вратата към коридора и се ослуша. По силното хъркане, което се чуваше откъм стаята на баща й, разбра, че сутрешният скандал го е накарал да си остане вкъщи. Сега трябваше да се пази само от Малкълм. Той беше този, от когото се страхуваше най-много. Пред него не минаваха никакви извинения. Ако я хванеше, веднага щеше да разбере накъде се е запътила.
Лианор взе чифт сандали, измъкна се на верандата, спря в сянката и се огледа за подозрителни движения. Като не забеляза нищо, продължи бягството си, слизайки предпазливо стъпало по стъпало. Най-долното тихо изскърца, когато се отпусна с цялата си тежест на него. Затаи дъх и зачака да чуе някой заповеднически вик. Но нищо не се случи и когато животът се върна отново в примрялото й от страх тяло, забърза по долната веранда към следващите стълби. Там нахлузи сандалите и изтича приведена по тревата. Тежката лодка беше изтеглена на брега. Тя нагласи веслата на мястото им и с пъшкане я бутна в тихата вода, която милваше пясъка.
На палубата на „Речната магьосница“ горяха много лампи, каютата на Аштън също беше осветена. Лианор се обърна с гръб към светлините и докато гребеше, от време на време хвърляше поглед през рамо, за да се ориентира. Скоро се оказа, че неправилно е преценила разстоянието между брега и кораба. След известно време ръцете й се разтрепериха и я заболяха от необичайното напрежение. Когато най-после достигна целта си, тя се отпусна и зачака да се възстановят силите й, докато лодката леко се удряше о фалшборда на парахода. Но треперенето на ръцете не спираше и изглеждаше, че ще може да се изправи само с огромни усилия на волята. Когато се посъвзе, Лианор реши да се изкатери откъм едно тъмно място в задната част на кораба, където Малкълм и Самъртън нямаше да я забележат, ако случайно погледнеха към „Речната магьосница“. Стиснала въжето, тя се прехвърли през дъските, които защитаваха долната палуба. Завърза въжето за една подпора и се отпусна, напълно изнемощяла. Наблизо нямаше фенери, които биха й разкрили приближаването на друго човешко същество, и мина известие време, докато разбере, че някой се беше надвесил над нея. Напразно се опитваше да се измъкне. Една ръка я хвана за лявото коляно, друга — за яката на сакото. Болезненият натиск на грубите ръце засили още повече паниката й и вместо да обясни присъствието си, тя само удряше сляпо около себе си. Изхлузи се като хлъзгава змиорка от сакото, което остана в ръката на мъжа. Другата ръка обаче затегна хватката около лявото коляно. Лианор залитна напред, но мъжът успя да я улови за ризата. Тя с ужас забеляза как възелът започна да се разхлабва. Шевовете на грубата дреха се впиха в подмишниците й, след това се чу ясен звук от разпаряне и платът се скъса. Със задавен вик тя се сви и кръстоса ръце пред голите си гърди. Опита се отново да се измъкне от преследвача си, преди маскировката й да се разпадне напълно. Мъжът тихо изруга и посегна пак към нея, като я хвана за колана. Дръпна я толкова силно към себе си, че коланът изкара всичкия въздух от дробовете й и я разтърси грубо:
— Кой те изпрати тук, малкия? — изсъска той в ухото й.
„Аштън!“ Заля я чувство на облекчение, когато позна гласа му. Никога не беше чувала по-приятен звук през краткия период от живота си, който помнеше.
— Какво, по… — Силните пръсти отпуснаха хватката. — Лиарин?
Тя усети, че той я разглежда внимателно. Изчерви се и скръсти плахо ръце пред гърдите си.
Аштън с радост установи, че мечтите му бяха станали действителност, но въпреки че облеклото й или по-скоро липсата на облекло не му убягна, той не виждаше никаква причина да действа прибързано.