Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
О, Малъри! Хелън разтърси глава и остави сълзите да потекат от очите й. Какво щеше да каже на дъщеря си?
Малъри подсуши лапите на Присила с кърпата, окачена в пералното помещение. Когато чу входната врата да се отваря и затваря, тя върна кърпата на мястото й и задърпа кучето нагоре по стълбите под ръмящия дъждец. Гейб се появи на площадката на завоя на стълбището. Носеше на рамо голям моряшки сак. Малъри погледна сака и замръзна на място.
Той тихо се спусна по останалите стъпала. Налетя право на нея и погледът му потвърди най-ужасните й опасения. Гейб си отиваше.
— Мал — каза той и спря пред нея.
Посегна да я прегърне през раменете, но тя рязко се дръпна. Не! Не искаше да чуе от устата му лошата новина.
— Трябва да замина за малко — обясни той, отпускайки ръце до тялото си. — Искам да се държиш добре с мама. Ще се обаждам често по телефона и ще проверявам.
— Къде отиваш? — попита тя, удивена, че собственият й глас може да звучи толкова твърдо.
— Ще отседна у Себастиан — отговори й Гейб. — Така ти и майка ти ще сте в безопасност.
— Че кой ни заплашва? — подигравателно попита тя, прикривайки с гняв болката си. — Някакво старче ли?
Гейб само я погледна и очите му потъмняха.
— Искам да прочетеш до края книгата, която започнахме — каза й той, сменяйки темата. — Прочети и останалите, преди да сте започнали училище.
Имаше още две седмици до началото на учебната година.
— След колко време ще се върнеш? — попита тя, като се бореше с надигащото се отчаяние.
— Не знам — отвърна той. — Хайде, обещай ми, че ще се грижиш за майка си. И не върши глупости. Знаеш какво имам предвид.
После докосна влажната й коса и я целуна по челото, но тя не помръдна. Гейб се обърна и измина с мъка последните няколко стъпала.
В последния момент Малъри се обърна и се хвърли на гърба му, като здраво го обгърна с ръце.
Сърцето й бясно се блъскаше в ребрата. Искаше да го помоли да се върне скоро. Но мъката бе сграбчила гърлото й и тя не можеше да продума.
Той сложи ръце върху нейните, стисна ги и дрезгаво изрече:
— Пази се.
После се освободи от ръцете й и без да погледне назад, излезе и пое към улицата.
Очите й пареха, Малъри го наблюдаваше как се отдалечава с големи стъпки към завоя на пътя. Стъпваше в локвите, сякаш не ги забелязваше. Дъждът бе спрял, но небето изглеждаше застрашително сиво. Мрачни облаци прииждаха откъм океана и обещаваха още дъжд.
Хелън стигна до другия край на плажа и тогава осъзна, че се намира точно пред къщата на Себастиан.
Закова се на място, макар че Присила продължаваше да я дърпа напред с каишката. Слънцето се спускаше все по-надолу, обагряйки водата в перленосиво и бледорозово със сивкави оттенъци. Тук пясъкът свършваше и започваше прибоят. По-нататък нямаше да върви.
Присила заскимтя; искаше да се присъедини към едно семейство, което играеше фризби наблизо. Хелън вдигна очи към тъмните прозорци на Себастиановата къща и се запита дали Гейб може да я види и дали това ще има някакво значение за него. Бяха изминали два безкрайно дълги дни.
Беше доволна, че не му е обещала да са заедно завинаги. Ако го бе направила, сега неговото решение да си тръгне щеше да й се струва дваж по-ужасно. Мъчеше се да не мисли за себе си. Именно Гейб беше онзи, който страда. Белезите по тялото му, които бе целувала, го бяха засегнали по-надълбоко. Пленничеството бе замъглило разума му, бе го направило сляп за реалността; караше го да изпитва въображаеми страхове, да вижда въображаеми врагове.
Поне такова беше мнението на доктор Териен. Хелън му се бе обадила предишния ден, за да го предупреди, че Гейб ще пропусне поредния сеанс. Когато му обясни защо, реакцията на доктора я убеди, че е права. Той е преживял повече ужаси, отколкото ние с вас можем да си представим, Хелън. Умът му е свикнал с постоянната заплаха. Просто му дай време.
Време тя можеше да му даде. Какво ставаше в сърцето й, бе друга работа.
Все още я притесняваше едно — Гейб изглеждаше толкова сигурен, че някой има причини да го убие. Ами ако беше прав? Ако животът му наистина беше в опасност?
Тя се беше обадила на баща си, за да разбере какво е неговото мнение.
— Напуснал те е? — разтревожено попита Оливър Трой.
— Той смята, че животът му е в опасност, татко. Искам да знам ти какво мислиш.
Баща й се поколеба.
— Такива неща не се обсъждат по телефона. Ако съпругът ти подозира, че съществува някаква заплаха, значи заплахата е реална.
Не беше възможно. След като остави слушалката, тя се почувства още по-несигурна. Гейб вероятно си въобразяваше разни неща. Другата възможност изглеждаше прекалено ужасна, за да я възприеме — съпругът й да е преследван от безжалостен убиец.