Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
Хелън седна вдървено, сплела ръце в скута си. Гейб седна бавно до нея, стиснал зъби, а мускулчетата по долната му челюст играеха.
— Ще се пренеса при Себастиан — каза й той. — Само за известно време, докато се уталожат нещата.
Тя усети болката, която я раздираше отвътре.
— Какви неща? — натъртено попита Хелън. — Убиецът, когото видяхме на отбивката, се оказа просто един старец. Защо смяташ, че някой те преследва?
— Не съм единственият, който мисли така. Един агент от разузнавателното управление на Министерството на отбраната, старши помощникът и баща ти — всички те вярват в същото. Някъде в паметта ми се крие името на човека, който краде оръжие, като изпреварва тюлените. Този човек ме остави да умра в онзи склад в Пхенян. Сега ме иска мъртъв.
Хелън тежко и объркано въздъхна. Не знаеше на какво да вярва; всичко това й изглеждаше прекалено. Но щом и баща й смяташе, че е вярно, то тогава вероятно беше така.
— Не разбирам как, като напуснеш къщата, нещо ще се промени — продължи да настоява тя. — Ако се притесняваш, просто извикай твоите хора да те пазят.
Гейб разтърси глава.
— Аз не се притеснявам за себе си, Хелън — каза й той. — Мога да се погрижа за себе си. — Изрече думите така самоуверено, също като предишния Гейб, и това я накара да се усмихне. — За теб и за Малъри се притеснявам. Докато съм близо до вас, животът ви е в опасност. През изминалата година ти беше добре без мен. Не ти си мишената, а аз. Трябва да се махна оттук.
— А какво ще кажеш, ако тази опасност съществува само в главата ти? — кротко предположи тя. — Доктор Териен твърди, че…
— Доктор Териен нищичко не знае, мамка му — прекъсна я Гейб. Скочи на крака и бързо отиде до бюрото си. — Той се опита да ме убеди… и определено успя да убеди теб, че съм един откачен параноик. Знам какво точно си спомням, Хелън, и със сигурност знам, когато нещо не е наред. Можеш да ми вярваш или не — всъщност няма значение.
Гласът му стана пресеклив и това стресна Хелън. Явно имаше значение. Гейб искаше тя да му повярва. Тя се изправи, приближи се до него и обви с ръце вдървените му от напрежението рамене. Искаше й се да му вярва, но същевременно не му вярваше. Вероятността някой да желае Гейб да е мъртъв беше несъвместима с тяхното повторно събиране, защото правеше невъзможна новата интимност между тях.
Но когато Гейб вземеше някакво решение, нямаше смисъл да се опитва да го променя, Хелън знаеше това. Докато го прегръщаше, очите й се напълниха със сълзи на съжаление.
— Просто исках да сме нормално семейство — призна тя.
Гейб въздъхна и я притисна здраво, сякаш искаше да поеме в себе си нейната мъка.
— Съжалявам — жално изрече той. — И аз искам това. Но напускам дома ни само докато се уверя, че не представлявам потенциална опасност за вас.
Изведнъж я освободи от прегръдката си, отиде до прозореца и леко дръпна щората, за да надникне навън. Хелън чу, че наблизо минава кола. Наблюдаваше го как я оглежда подозрително и сърцето я заболя за него. Как да не е параноик, когато показваше такъв тип поведение? Очите й изведнъж се напълниха със сълзи на жалост. Миналото вече се бе показало достатъчно жестоко към него. Защо не можеше просто да го остави на мира!
Гейб се обърна и забеляза сълзите й.
— Моля те, не плачи — изрече умолително той. Отиде до шкафа, започна да измъква фланелки и къси чорапи и бързо да ги тъпче в сака. — Трябва да тръгвам.
— Как ще отидеш утре при лекаря? — попита го тя, надявайки се, че доктор Териен вероятно би могъл да му помогне.
— Ще взема такси — този кратък и отсечен отговор подсказваше, че той дори няма намерение да отиде при психиатъра.
— Ще получиш порицание, ако не отидеш — военните бяха прекалено педантични, когато ставаше въпрос за задължителни посещения при лекар.
Той се усмихна отчаяно.
— Те ми отнеха работата. Какво друго биха могли да ми направят, по дяволите?
С тези думи Гейб затвори ципа на сака и го метна през рамо.
— Ще се върна — обеща той. Пристъпи две крачки напред и залепи изгаряща целувка на устните й.
Тя беше прекалено обезсърчена, за да реагира. Гейб се обърна и излезе.
Хелън чу как се затваря входната врата. Помисли си, че трябваше да му предложи да го закара до дома на Себастиан, който живееше недалеч. Но не, Хелън нямаше да му помогне да си тръгне. Малъри щеше да си помисли, че идеята е нейна.