Състояние на страх
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Състояние на страх». Краткое содержание книги:
• В джунглите на Малайзия мистериозен клиент купува смъртоносна кавитационна технология, изработена по поръчка.
• Във Ванкувър малка изследователска подводница е дадена под наем за проучвания във водите край Нова Гвинея.
• В Токио един агент на разузнаването се опитва да разбере какво означава всичко това.
Така започва този вълнуващ провокиращ технотрилър на Майкъл Крайтън. Единствено неговото умение да съчетае научните факти с вълнуващи приключения е в състояние да доведе тези толкова различни елементи до напрегнат финал.
Това е най-мащабният трилър на Крайтън.
„Състояние на страх“ води читателя от ледниците на Исландия до вулканите на Антарктика, от Аризонската пустиня до джунглите на Соломоновите острови, от улиците на Париж до плажовете на Лос Анджелис.
Романът препуска напред с шеметна скорост и дори и за миг не спира да провокира ума ни и закостенелите ни убеждения.
Евънс застана право срещу него.
— Какво ви е?
Лицето на мъжа беше безизразно. Очите му гледаха напред, право през Евънс.
— Господине?
Детективът дишаше плитко, гърдите му едва се повдигаха. Кожата му имаше сивкав цвят.
— Можете ли да помръднете? Какво е станало?
Нищо. Мъжът не помръдваше.
„Точно като при Марго“, помисли си Евънс. Същата вдървеност, същата липса на реакция. Вдигна телефона, набра 911 и помоли да пратят линейка.
— Така, линейката скоро ще е тук — каза той на мъжа. Частният детектив не реагира видимо, но дори и така Евънс остана с впечатлението, че го чува и че е в пълно съзнание някъде дълбоко в застиналото си тяло. Но в крайна сметка можеше само да гадае.
Огледа стаята за нещо, което да му подскаже какво се е случило. Само че апартаментът изглеждаше съвсем нормално. Един стол в ъгъла като че ли беше местен. Миризливата пура на детектива беше на пода в ъгъла, сякаш се беше търкулнала там. Беше прогорила малка дупка в края на килима.
Евънс я вдигна, занесе я в кухнята, подържа я под чешмата и я хвърли в кошчето. После му хрумна нещо. Върна се при мъжа.
— Щяхте да ми носите нещо…
Никакво движение. Само пръстите върху облегалката на дивана.
— Тук ли е?
Пръстите спряха. Или почти спряха. Все още се движеха леко. Но усилието беше очевидно.
— Можете ли да контролирате пръстите си? — попита Евънс.
Раздвижиха се, после спряха отново.
— Значи можете. Добре. Така — тук ли е нещото, което искахте да ми покажете?
Пръстите помръднаха.
После спряха.
— Приемам го за „да“. Добре. — Евънс отстъпи назад. Чу се слабият звук на приближаваща сирена. Линейката щеше да пристигне след броени минути. — Ще тръгна в една посока, и ако е вярната, мръднете пръсти.
Пръстите се раздвижиха, после спряха, сякаш в знак, че човекът е разбрал.
— Добре — каза Евънс. Обърна се и направи няколко крачки вдясно към кухнята. Погледна назад.
Пръстите не мърдаха.
— Значи не е насам. — Тръгна към телевизора и застана точно пред детектива.
Пръстите не мърдаха.
— Добре тогава. — Евънс се обърна наляво и тръгна към големите прозорци. Пръстите пак не помръднаха. Оставаше само една посока — той мина зад детектива към вратата. Понеже мъжът не го виждаше, Евънс каза: — Сега се отдалечавам от вас и вървя към входната врата…
Пръстите не помръдваха.
— Може би не сте ме разбрали — каза Евънс. — Исках да размърдате пръсти, когато тръгна в правилната посока…
Пръстите помръднаха. Задраскаха по облегалката.
— Да, добре, но коя е посоката? Пробвах и в четирите посоки, но…
На вратата се позвъни. Евънс отвори и двама души с носилка се втурнаха покрай него. Настана хаос, засипаха го с бързи въпроси и за нула време преместиха детектива върху носилката. Полицията пристигна след няма и минута и на свой ред го засипа с въпроси.
Бяха от управлението в Бевърли Хилс и следователно любезни, но и настоятелни. Този човек се беше парализирал в апартамента на Евънс, а Евънс, изглежда, не знаеше нищо по въпроса.
Накрая се появи и един инспектор. Беше с кафяв костюм и се представи като Рон Пери. Даде на Евънс визитка. Евънс на свой ред му даде визитката си. Пери я погледна, после погледна Евънс и каза:
— Не съм ли виждал тази визитка и преди? Изглежда ми позната. А, да, спомням си. В онзи апартамент в Уилшир, при парализираната дама.
— Тя ми е клиент.
— И сега се случва отново, същата парализа — каза Пери. — Странно съвпадение.
— Не знам — каза Евънс. — Не бях тук. Не знам какво е станало.
— Просто разни ваши познати се парализират, така ли?
— Не — каза Евънс. — Казах ви, не знам какво е станало.
— Този мъж също ли ви е клиент?
— Не.
— Тогава кой е?
— Нямам представа.
— Нямате? Как е влязъл тук?
Евънс тъкмо щеше да каже, че специално е оставил вратата отворена, но си даде сметка, че това ще повлече след себе си дълги и трудни обяснения.
— Не знам. Аз, ъъъ… Забравил съм да заключа.
— Винаги трябва да проверявате дали е заключено, господин Евънс.
— Прав сте, разбира се.
— Вратата ви не се ли заключва автоматично при излизане?
— Казах ви, не знам как е влязъл — каза Евънс. Гледаше инспектора право в очите.
Инспекторът също го гледаше.
— Как се сдобихте с тези шевове на главата?
— Паднах.
— Явно лошо сте паднали.
— Да.
Инспекторът бавно кимна.
— Бихте могли да ни спестите доста време, ако ни кажете кой е този човек, господин Евънс. Имате мъж в апартамента си, не знаете кой е той, не знаете как е влязъл. Простете ми, ако имам усещането, че премълчавате нещо.