Състояние на страх
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Състояние на страх». Краткое содержание книги:
• В джунглите на Малайзия мистериозен клиент купува смъртоносна кавитационна технология, изработена по поръчка.
• Във Ванкувър малка изследователска подводница е дадена под наем за проучвания във водите край Нова Гвинея.
• В Токио един агент на разузнаването се опитва да разбере какво означава всичко това.
Така започва този вълнуващ провокиращ технотрилър на Майкъл Крайтън. Единствено неговото умение да съчетае научните факти с вълнуващи приключения е в състояние да доведе тези толкова различни елементи до напрегнат финал.
Това е най-мащабният трилър на Крайтън.
„Състояние на страх“ води читателя от ледниците на Исландия до вулканите на Антарктика, от Аризонската пустиня до джунглите на Соломоновите острови, от улиците на Париж до плажовете на Лос Анджелис.
Романът препуска напред с шеметна скорост и дори и за миг не спира да провокира ума ни и закостенелите ни убеждения.
— Не разбирам — каза той. — Камера като тази задължително трябва да има резервен механизъм, в случай че някой неволно се затвори вътре.
— Те заключиха вратата, нали видя.
— Да. Заключиха я отвън с катинар. Катинарът се слага, та никой да не влиза в камерата, когато е затворено. Но въпреки това трябва да има някакъв начин да се излезе оттук.
— И да има, не го виждам. — Трепереше цялата. Имаше изгаряне на рамото и я болеше. Бельото й беше мокро. Не страдаше от прекалена скромност, но й беше студено, а той говореше ли, говореше…
— Просто трябва да има начин да се излезе… — Заобръща се бавно и заоглежда камерата.
— Стъклото не може да се счупи.
— Да — каза той. — Не може. — Но това, изглежда, му подсказа нещо. Наведе се и заоглежда внимателно рамката на стъклото, прокара пръсти по нея, Сара го гледаше й трепереше. Пръскачките още работеха и обливаха камерата с вода, вече й стигаше до глезените. Не разбираше как Кенър може да е толкова съсредоточен, толкова решен да…
— Проклет да съм — каза той. Бе хванал едно малко резе под нивото на покачващата се вода. Намери още едно в другия край на рамката — и дръпна и двете. После бутна рамката, тя се завъртя на пантите в центъра си и се отвори.
Кенър пристъпи във външното помещение и се засмя:
— Нищо работа. — Подаде й ръка. — Мога ли да предложа сухи дрехи?
— Благодаря — каза тя и пое ръката му.
Умивалните на МТСИ определено не бяха върхът, но Сара и Кенър се подсушиха криво-ляво с хартиени кърпи, намериха топли работни комбинезони и Сара се почувства значително по-добре. Разгледа се внимателно в огледалото и установите е изгубила пет-шест сантиметра коса отляво. Краищата бяха неравни и почернели.
— Можеше да е по-лошо — каза тя и си помисли, че за известно време ще трябва да си връзва косата.
Кенър се погрижи за рамото й — каза, че изгарянето било само първа степен, от най-леките, плюс един-два мехура. Наложи го с лед, като й обясни, че изгарянията всъщност не били термични наранявания, а неврологична реакция на тялото, и че ако се приложи лед през първите десет минути, тежестта на изгарянето намалява рязко, защото се притъпява чувствителността на нервните окончания и така се предотвратява реакцията. Така че, ако ще ти излизат мехури, навременното изстудяване им пречело да се появят.
Тя спря да го слуша. Не можеше да види пострадалия участък от кожата си, така че нямаше друг избор освен да се довери на Кенър. Но започваше да я боли. Той намери аптечка и й подаде аспирин.
— Аспирин?! — възкликна Сара. — Той е вреден!
— Все е по-добре от нищо — каза Кенър. — В интерес на истината, повечето хора може и да не го знаят, но аспиринът наистина е вълшебно лекарство, болкоуспокояващата му сила е по-голяма от тази на морфина, освен това действа противовъзпалително, понижава температурата…
— Не сега — каза тя. — Моля те. — Просто не беше в състояние да изтърпи поредната му лекция.
Той не каза нищо, само й бинтова рамото. Изглежда, и това му идеше отръки.
— Има ли нещо, което не можеш да правиш? — попита тя.
— О, има, и още как.
— Какво например? Не можеш да танцуваш?
— Не, мога да танцувам. Но никак не ми вървят езиците.
— Какво облекчение. — Самата тя лесно учеше чужди езици. Беше учила една година в Италия и владееше доста добре италиански и испански. Учила беше дори китайски.
— Ами ти? — попита я Кенър. — Теб в какво не те бива?
— В отношенията — каза тя. Гледаше се в огледалото и подръпваше почернелите краища на косата си.
БЕВЪРЛИ ХИЛС
Събота, 9 октомври
13:13
Докато се качваше по стълбите към апартамента си, Евънс чуваше звука на телевизора. Стори му се по-силен отпреди. Чуваха се аплодисменти и смях. Някакво шоу с публика в студиото.
Отвори вратата и влезе в дневната. Частният детектив от двора седеше на дивана с гръб към него и гледаше телевизия. Беше си свалил сакото и го бе преметнал на един стол. Ръката си беше отпуснал небрежно върху облегалката на дивана. Пръстите му барабаняха нетърпеливо.
— Виждам, че сте се настанили удобно — каза Евънс. — Доста е високо, не мислите ли? Бихте ли намалили малко?
Мъжът не отговори, просто продължи да гледа телевизия.
— Не ме ли чухте? — каза Евънс. — Намалете го, ако обичате.
Мъжът не помръдна. Само пръстите му се движеха в бърз ритъм по облегалката на дивана.
Евънс мина пред него.
— Вижте, не ви знам името, но…
Не довърши. Детективът така и не обърна поглед към него, а продължаваше да се взира неподвижно в телевизора. Нито една част от тялото му не помръдваше. Беше неподвижен, вдървен. Очите му не се движеха. Дори не мигаха. Само пръстите му се движеха върху облегалката. Почти конвулсивно. В спазъм.