Състояние на страх
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Състояние на страх». Краткое содержание книги:
• В джунглите на Малайзия мистериозен клиент купува смъртоносна кавитационна технология, изработена по поръчка.
• Във Ванкувър малка изследователска подводница е дадена под наем за проучвания във водите край Нова Гвинея.
• В Токио един агент на разузнаването се опитва да разбере какво означава всичко това.
Така започва този вълнуващ провокиращ технотрилър на Майкъл Крайтън. Единствено неговото умение да съчетае научните факти с вълнуващи приключения е в състояние да доведе тези толкова различни елементи до напрегнат финал.
Това е най-мащабният трилър на Крайтън.
„Състояние на страх“ води читателя от ледниците на Исландия до вулканите на Антарктика, от Аризонската пустиня до джунглите на Соломоновите острови, от улиците на Париж до плажовете на Лос Анджелис.
Романът препуска напред с шеметна скорост и дори и за миг не спира да провокира ума ни и закостенелите ни убеждения.
— И сте прав.
— Добре. — Пери извади бележника си. — Слушам ви.
— Мъжът е частен детектив.
— Това го знам.
— Знаете го? — възкликна Евънс.
— Санитарят е намерил съответния документ в портфейла му. Продължавайте.
— Каза ми, че бил нает от един мой клиент.
— Аха. И кой е този клиент? — Пери пишеше усърдно.
— Това не мога да ви кажа — отговори Евънс.
Пери вдигна очи от бележника си.
— Господин Евънс…
— Съжалявам. Поверително е.
Инспекторът въздъхна.
— Добре, значи този човек е частен детектив, нает от ваш клиент.
— Точно така — каза Евънс. — Свърза се с мен и каза, че искал да ме види, за да ми даде нещо.
— Да ви даде нещо?
— Да.
— Не е искал да го даде на клиента ви?
— Не би могъл.
— Защото?
— Клиентът ми е, ъъъ… не е на разположение.
— Разбирам. И затова се е обърнал към вас.
— Да. Държа се малко параноично и поиска да се срещнем в моя апартамент.
— И вие сте оставили вратата на апартамента си отворена, за да влезе.
— Да.
— Човек, когото виждате за пръв път?
— Да. Знаех, че работи за клиента ми.
— Откъде знаехте?
Евънс поклати глава.
— Поверителна информация.
— Добре. Значи този тип идва в апартамента ви. Вие къде бяхте?
— Бях в офиса си.
Евънс разказа накратко какво е правил през въпросните два часа.
— Видели са ви в офиса ви, предполагам?
— Да.
— Говорихте ли с някого?
— Да.
— С повече от един човек?
— Да.
— Видяхте ли се с хора извън колегите си в правната фирма?
— Спрях да заредя колата.
— Служителят на бензиностанцията ще ви познае ли?
— Да. Наложи се да вляза и да използвам кредитната си карта.
— Коя бензиностанция?
— Шел на Пико.
— Добре. Значи нямало ви е два часа, после се връщате тук и човекът е…
— Както го видяхте. Парализиран.
— И какво се е канел да ви даде?
— Нямам представа.
— Не открихте нищо в апартамента си?
— Не.
— Искате ли да ми кажете нещо друго?
— Не.
Нова дълга въздишка.
— Вижте, господин Евънс. Ако двама от познатите ми внезапно се парализират, определено бих се притеснил. Вие обаче изглеждате забележително спокоен.
— Повярвайте ми, не съм — каза Евънс.
Инспекторът го изгледа намръщено.
— Добре — каза накрая. — Позовавате се на адвокатската тайна. Трябва да ви кажа, че ми се обаждаха от Калифорнийския университет и от Центъра за контрол и превенция на болестите по повод на тази история с парализата. А след като имаме и втори случай, обажданията ще зачестят. — Той затвори бележника си. — Ще ви помоля да дойдете в управлението и да дадете писмени показания. Да кажем по-късно днес?
— Ще се опитам.
— В четири часа?
— Да. Добре.
— Адресът е на визитката. Просто попитайте за мен дежурния Паркингът е под сградата.
— Добре — каза Евънс.
— Довиждане — каза инспекторът и си тръгна.
Евънс затвори вратата след инспектора и се облегна на нея. Най-после беше останал сам. Обиколи бавно апартамента. Телевизорът още работеше, но с намален докрай звук. Погледна към дивана, където беше седял частният детектив. Вдлъбнатината от тялото му още се виждаше.
Имаше още половин час преди срещата си с Дрейк. Искаше обаче да разбере какво му е донесъл детективът. Къде ли го беше оставил? Евънс беше пробвал и четирите посоки на компаса, но детективът така й не му беше дал знак някоя от тях да е вярната.
Което означаваше какво? Че не го е донесъл? Че е някъде другаде? Или че който там го е парализирал, го е взел и то вече не е тук?
Евънс въздъхна. Така и не беше задал на детектива критичния въпрос — тук ли е въпросното нещо. Просто беше приел, че е тук.
А ако наистина беше тук? Къде можеше да е?
Север, юг, изток, запад. Нито една от тези посоки.
Което означаваше…
Какво?
Той поклати глава. Нещо не успяваше да се съсредоточи. Работата беше там, че парализата на частния детектив го беше разстроила повече, отколкото му се искаше да признае. Погледна дивана и вдлъбнатината. Човекът не можеше да помръдне. Сигурно се бе чувствал ужасно. А санитарите го бяха вдигнали като чувал с картофи, за да го сложат на носилката. И бяха разместили възглавничките на дивна.
Евънс оправи разсеяно дивана, сложи възглавничките на място, като ги отупваше да възвърнат формата си…
И усети нещо, пъхнато в процепа на една от калъфките. Мушна ръка вътре и измърмори:
— По дяволите!
След като вече го беше открил, му се струваше очевидно. Всяка от посоките е била погрешна, защото детективът бе искал Евънс да е придвижи към него. Бе седял върху донесеното, след като го бе пъхнал в една от възглавниците на дивана.