Състояние на страх
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Състояние на страх». Краткое содержание книги:
• В джунглите на Малайзия мистериозен клиент купува смъртоносна кавитационна технология, изработена по поръчка.
• Във Ванкувър малка изследователска подводница е дадена под наем за проучвания във водите край Нова Гвинея.
• В Токио един агент на разузнаването се опитва да разбере какво означава всичко това.
Така започва този вълнуващ провокиращ технотрилър на Майкъл Крайтън. Единствено неговото умение да съчетае научните факти с вълнуващи приключения е в състояние да доведе тези толкова различни елементи до напрегнат финал.
Това е най-мащабният трилър на Крайтън.
„Състояние на страх“ води читателя от ледниците на Исландия до вулканите на Антарктика, от Аризонската пустиня до джунглите на Соломоновите острови, от улиците на Париж до плажовете на Лос Анджелис.
Романът препуска напред с шеметна скорост и дори и за миг не спира да провокира ума ни и закостенелите ни убеждения.
Сара предпазливо отвори вратата. Имаше нещо като приемна, но беше празна. На обикновено дървено бюро имаше написана на ръка бележка и звънец.
Тя не последва указанието, а отвори вътрешната врата, на която висеше зловещият надпис:
Тя влезе и се озова в просторно слабо осветено помещение. Приличаше на промишлен цех — тръби по тавана, висяща пътека, настлан с изолираща гума под. Единствената светлина идваше от двуетажна камера със стъклени стени. Беше доста голяма, приблизително колкото дневната в апартамента й. Вътре се виждаше нещо като самолетен двигател, прикачен към част от крило. От едната страна на помещението имаше голяма метална плоча, подпряна на стената. А извън стаята имаше контролно табло. Някакъв мъж седеше пред таблото. Брюстър и Болдън не се виждаха никъде.
Вътре в камерата на вграден мониторен екран светеше съобщението „НАПУСНЕТЕ РАЙОНА“. Компютърно синтезиран глас каза: „Моля, напуснете изпитателното поле. Тестът започва след… трийсет секунди“. Сара чу бавно усилващ се вой и звук като от помпа. Но не виждаше да се случва нещо.
Обзета от любопитство, тя тръгна напред.
Някой й изшътка и тя се огледа, но не видя никого.
— Тук съм!
Погледна нагоре. Кенър беше над нея, на висящата пътека. Даде й знак да се качи при него по стъпалата в ъгъла на Помещението.
Компютърният глас каза:
— Тестът започва след… двадесет секунди.
Тя се качи по стъпалата и клекна до Кенър. Воят беше станал пронизителен, темпото на помпата се беше забързало до степен на почти постоянен звук. Кенър посочи двигателя и прошепна:
— Тестват самолетни части. — Обясни й набързо, че самолетите често били удряни от светкавици и всичките им компоненти трябвало да издържат на пряко попадение от такъв характер. Каза и още нещо, но тя не го чу, толкова силен беше станал грохотът.
Осветлението в камерата угасна, остана само бледо синкаво сияние над самолетния двигател и плавно извития му обтекател. Компютърният глас броеше от десет назад.
— … нула.
Чу се трясък като от изстрел и назъбена светкавица пропълзя откъм стената и удари двигателя. Последваха я почти без интервал светкавици и откъм другите стени — обстрелваха двигателя от всички посоки. Мълниите припукваха по обтекателя като назъбени, нажежени до бяло пръсти, после рязко се стрелваха към пода, където имаше нещо като метална купа с дъното нагоре и с диаметър трийсетина сантиметра.
Сара забеляза, че някои от светкавиците попадат директно върху купата, без да засегнат двигателя.
Постепенно светкавиците ставаха по-големи и по-ярки. Трещяха, пронизваха въздуха и оставяха черни резки по металната купа. Мълния попадна върху една от перките и витлата се завъртяха.
Струваше й се, че все повече светкавици попадат директно върху малката обърната купа на пода, без да засегнат двигателя. Камерата се изпълни с бяла паяжина от светкавици — идваха от всички посоки и се стоварваха право върху купата.
После тестът изведнъж свърши. Воят замлъкна и осветлението в камерата се включи. Тънък дим се вдигаше от двигателния обтекател. Сара погледна към контролното табло и видя Брюстър и Болдън — стояха зад седналия техник. След малко тримата влязоха в камерата, приклекнаха под двигателя и заоглеждаха металната купа.
— Какво става? — прошепна Сара.
Кенър й даде знак да мълчи и поклати глава. Не изглеждаше щастлив.
Мъжете в камерата обърнаха купата и Сара зърна за миг сложното й устройство — зелени верижни платки и лъскави метални джаджи. Само че мъжете се наведоха над купата и заговориха развълнувано, така че не успя да види повече. Върнаха купата в първоначалното й положение и излязоха от камерата.
Смееха се и се тупаха по гърбовете, явно много доволни от резултатите от теста. Сара чу единият да казва, че щял да черпи по една бира, всички пак се засмяха и излязоха. Външната врата се затръшва. Просторното помещение потъна в тишина.
Сара и Кенър чакаха.
Тя го погледна. Той продължи да чака още минута, неподвижен, само се ослушваше. Накрая каза:
— Дай да погледнем това нещо.
Все така не се чуваше нищо. Явно бяха сами. Кенър посочи камерата. Отвориха вратата и влязоха вътре.
Вътрешността й беше ярко осветена. Въздухът миришеше силно на озон от светкавиците.
Отидоха при купата на пода.
— Какво е това? — попита Сара.
— Не знам, но предполагам, че е нещо като преносим заряден генератор. — Той клекна и преобърна купата.
— Разбираш ли, ако успееш да генерираш достатъчно мощен отрицателен заряд…